неделя, септември 23

Данъчен контрол и данъчно производство

1. Данъчен контрол
Данъчния контрол се осъществява от органите по приходите, в лицето на Национална агенция по приходите (НАП). Те осъществяват този контрол върху определянето, събирането и отчитането на данъците, таксите и другите държавни вземания. Контролът упражняван от тях, чрез проветки и ревизии, следва да се подчинява на следните принципи описани в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК):
Законност, т.е. органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ДОПК, се прилагат разпоредбите на съответния договор.
Обективност, т.е. органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК. Също така административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая като истината за тях се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.

Самостоятелност и независимост, т.е. органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
Служебно начало, ще рече, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Добросъвестност и право на защита, ще рече участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Според този принцип всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси, като органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.

Данъчният контрол се осъществява според ДОПК от компетентната териториална дирекция като в кодекса се казва, че:

Глава втора.
КОМПЕТЕНТНОСТ
Компетентен орган
Чл. 7. (1) Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Компетентната териториална дирекция в масовия случай е тази по постоянен адрес на физическите лица, или адреса на извършване на дейността или седалището или управлението на юридическите лица.

Компетентна териториална дирекция
Чл. 8. (1) Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е:
1. териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци;
2. териториалната дирекция по адреса на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;
3. териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;
4. териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице;
5. териториалната дирекция по местоизвършване на дейността или на управлението за чуждестранни лица, непопадащи в обхвата на т. 4, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България;
6. териториалната дирекция по местонахождението на първия придобит недвижим имот за лица, които не попадат в случаите по т. 1 – 5;
7. териториална дирекция – София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 – 6;
8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) териториалната дирекция по последния постоянен адрес на наследодателя, съответно по седалището на местното юридическо лице, в случаите по чл. 126.
(2) Адресът на управление за лицата по ал. 1, т. 2 се доказва с нотариално заверен препис на учредителния договор, като ако в него не е посочен адрес на управление, за такъв се смята постоянният адрес или съответно адресът на управление на първия посочен съдружник. В случаите, когато не е представен учредителен договор, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(3) Когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност. В случай че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед компетентната териториална дирекция за лицата, които попадат в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция по правилата на ал. 1. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.
(5) Компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси.
При упражняване на контрола органа по приходите да има и съответните правомощия затова. Спазвайки разпоредбите на ДОПК той има правомощието да:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения;
3. налага административни наказания;
4. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. проверява отчетността на контролираните обекти;
6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;
8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;
10. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;
11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон.
Публичният изпълнител при спазване на разпоредбите в ДОПК има правомощието да:
1. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;
2. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
3. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
4. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания;
5. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за обезпечаване или събиране на публичните вземания;
6. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
7. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
8. изисква писмени обяснения;
9. възлага експертизи и ползва специалисти;
10. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон;
11. установява административни нарушения;
12. налага административни наказания.

За олесняване на работата на органа по приходите в процеса на осъществяване на контрола са предвидени и задължения на участниците в тези производства като те са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на ДОПК на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2 от същия кодекс.

Данъчният контрол се упражнява върху задължените по закон лица и те са:

ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Видове задължени лица
Чл. 14. Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

От написаното до тук  може да заключим, че данъчния контрол е :
–    Държавен, понеже се упражнява от специално създадена за тази цел държавна институция.
–    Външен, понеже се упражнява от външни лица, които не са в организационната структура на обекта на контрол.
–    Дистанционен, когато се проверяват само данъчните декларации.
–    Документален, когато се проверяват финансовите отчети и сметки на предприятието и подадените от него или физическите лица данъчни декларации.

Като форми на контрола данъчния е:
–    Последващ, като основна форма.
–    Ревизия и проверка, като конкретни форми.

Процедурите по подбор на декларациите за проверка са различни по обем и състав и това зависи от специфичните особености на данъчните задължения и правния статут на лицата, дали са физически или юридически лица.
Проверката на финансовите отчети и сметки на предприятието може да бъде изчерпателна, когато обхващат всички отчети и сметки, или репрезентативна, когато се проверява само тези касаещи задълженията за данъци и задължителни осигуровки. Проверката има за цел установяване спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С нея могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С нея не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Може да се извърши и без необходимото изрично писмено възлагане. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.
Ревизията е насочена към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция или от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор. Завършва със съставянето на ревизионен доклад на базата, на който се съставя и ревизионен акт. В ДОПК (Глава петнадесета., ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН КОНТРОЛ, Ревизии и проверки, Чл.110.) е казано органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Като ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. А проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С нея не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Тя се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.
Протоколът от проверката според ДОПК е:
Раздел II.
Писмени доказателства
Протоколи
Чл. 50. (1) Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

В чл.114 и чл.115 са уредени срока и мястото за извършване на ревизията, което е от значение за самото производство, и неспазването им би могло да лиши държавата от евентуално укритите вземания.
Срок за извършване на ревизията
Чл. 114. (1) Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.
Място на провеждане на ревизията
Чл. 115. (1) Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.
(2) Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията.
(3) При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето.
В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

2. Данъчно производство

Данъчното производство е регламентирано също в ДОПК. В него са описани данъчните контролни процедури и тяхната последователност. Това са процедури по: данъчна регистрация, данъчно деклариране и процедурите по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация.

2.1. Данъчна регистрация
Според Чл. 80. НАП създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък. Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по чл.80. ал. 1. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра (Чл. 82.). Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ. Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер. Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване (Чл. 83.). Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията). Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Непроизнасянето в срок за извършването на регистрация или дерегистрация в специален регистър се смята за отказ, който може да се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Регистрираните лица се идентифицират (Чл.84.) чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер. Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт (Чл.85.). Регистрацията по чл. 82 се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.  Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите със заповедта по чл. 81, ал. 2.
На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка (Чл. 87.). В тази сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.

2.2. Данъчно деклариране

Декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция (Чл. 99.), освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път. Тя се подава в писмена форма чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърден формат на записа и по електронен път. Служителите, извършващи приемането на декларациите, при поискване са длъжни да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация. Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3. При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите, от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението (Чл. 103.). Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Това става като се подаде нова декларация. Подадена след изтичането на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване. Задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон (Чл. 105.). Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 (с коригираща декларация), органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока установен в закона. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Независимо от издаването на акта, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Той може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 108. ал.1. данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени. Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по ДОПК, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация (Чл. 109.ал.1.). Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.

2.3. Процедурите по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация

Индивидуалните актове на данъчната администрация се издават на база извършени процесуални действия по проверка или ревизия. С издаване на заповедта за възлагане на ревизия се образува ревизионното производство. Тя се издава от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция или изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Със заповедта за възлагане се определят:
1. данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 5;
2. ревизиращите органи по приходите;
3. срокът за извършване на ревизията;
4. ревизираният период;
5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;
6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

Заповедта се връчва на ревизираното лице. Тя може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. При прекратяване на ревизионното производство се издава заповедта за прекратяване на ревизионното производство. Тя подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове. След извършване на ревизията се съставя ревизионен доклад. Той е констатиращ акт и няма правни последици. Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията и трябва да съдържа:
1. имената и длъжността на органите, които го съставят;
2. номера и датата на доклада;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях;
7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;
8. предложение за установяване на задълженията;
9. опис на приложените доказателства;
10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.

Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него. Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му като ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил. След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт или прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване заедно със заповедта за определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването. С ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон, възстановяват се недължимо платени или събрани суми. Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите и това са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност „главен експерт по приходите“, „старши експерт по приходите“, „експерт по приходите“, „главен инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1.името и длъжността на органа, който го издава;
2. номера и датата на акта;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5.мотиви за издаване на акта;
6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;
7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;
8.(нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) подпис на органа по приходите, издал ревизионния акт.
Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. Актът се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Използвана литература

1.    ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС    (В сила от 01.01.2006 г. Обн. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.)
2.    ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ    (Обн. ДВ. бр.112 от 29 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г.)
3.    КОНТРОЛ В СОЦИАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ    (Първо издание, Проф. д-р ик.н.Михаил Динев, изд.Тракия, от 1999г.)
4.    www.lex.bg
5.    www.nap.bg
6.    www.odit.info