събота, октомври 20

Сравнение между баланса на Централна Банка без Паричен Съвет и Централна Банка с Паричен Съвет

1. Същност на ПС
В елементарна форма ПС емитира местна валута само в замяна на резервна валута по фиксирания курс, като неговия баланс включва: в актива – притежаваната резервна валута, инвестирана в различни активи; в пасива – почти еквивалентна стойност на наличните пари в публиката, агентите и ТБ. Изключва се възможността ПС да емитира вътрешен дълг.

2. Прилика и разлики между балансите на ЦБ с ПС и ЦБ без ПС
Основните прилики и разлики между балансите на ЦБ и на ПС се открояват при изследане на обобщените баланси на двете институции.
Структурните прилики между балансите на типичната ЦБ и на класическия ПС са следните: а) Поддържане на официален валутен резерв в актива. ПС поддържа резервна валута за обезпечение на парите  в обращение в равностойност по фиксирания курс. Резервната валута е стабилна, нискоинфлационна и конвертируема международна парична единица. ЦБ, също както ПС, поддържа валутните резерви на страната в актива на своя баланс, така че тя може да закотви или да управлява по друг начин валутния курс. Валутният резерв при ЦБ обаче не е обвързан с количеството пари в обращение. б) Еквивлентни парични задължения: ЦБ и ПС емитират банкноти и монети, които се държат от публиката, агентите и ТБ. Банкнотите и монетите са пасив на паричната власт, защото отразяват нейното „морално” задължение да поддържа стабилна покупателната сила на парите. При ПС, когато ТБ имат недостиг от местна влута, те могат да придобият допълнителни пари от ПС, като обменят част от резервната си валута по официалния фиксиран курс. Те могат да заемат ресурси и от другите кредитни институции. Докато при системата на ЦБ, ТБ с ликвиден недостиг могат да заемат средства или да бъдат рефинансирани по друг начин от ЦБ, което е обичайна практика. в) Умерен размер на собствения капитал (нетна стойност) на ПС и ЦБ. По правило размерът на собствения капитал на паричната власт се регламентира със закон.
В структурно отношение различията между балансите на ЦБ и на ПС са повече и са по- съществени. Те се изразяват в следното: а) По- голяма стойност на валутните активи на ПС. Причината е, че ПС постоянно трябва да осигурява пълно валутно покритие на паричните си задължения, за разлика от ЦБ. Освен това ПС поддъжа по- голяма стойност на своите активи с цел предпазване от риска от евентуален спад на пазарните цени на влутните му активи в бъдеще, например поради ръст на лихвените нива в резервната страна. б) Поддъжане на национални активи в баланса на ЦБ, което в забранено на типичния ПС. ЦБ поддържа не само чуждестранни, но и национални активи, от които най- важен е правителствения дълг. Тя може да позволи на ТБ да заемат ресурси от нея, а също купува („сконтира”) активи на ТБ – търговски полици, ДЦК, емитирани за правителствени цели. Купувайки вътрешни активи, ЦБ плаща за тях чрез ръст на паричната база. ЦБ може да закупи вътрешен актив, за да предпази паричната база от свиване, възникнало вследствие  продажбата на валутни активи в подкрепа на валутния курс. За разлика от ЦБ, типичният ПС никога не поддържа национални активи като ДЦК, вземния по предоставени кредити  на местни ТБ или на правителството и не се ангажира в парична политика. Докато при режима на ЦБ чуждите и местните активи могат да се приемат за евентуално покритие на парите в обращение, при ПС за това служат само чужди активи. Вследстие на това ПС няма право да променя паричната база по своя преценка: тя нараства, когато ПС купува чужда валута от публиката и агентите по фиксирния курс срещу продадена от тях местна валута, а намалява, когато агентите купуват чужда валута и продават местни пари на ПС. Обратно, ЦБ може да инициира решение за промяна на паричната база чрез инструментите си: операции на открития пазар, сконтова и ломбардна политика, МЗР и др. в) Различна структура на паричните пасиви. Паричните задължения на ЦБ са банкнотите и монетите в обръщение и депозитите на ТБ (сумите по разплащателните им сметки, по които те държат своите МЗР), като сборът от тези два компонента съставлява паричната база МВ. ТБ винаги поддържат своите МЗР при ЦБ. При допускане, че няма други задължения пасивите на ЦБ се ограничават до паричната база и нетната балансова стойност (собствения капитал). Класическия ПС не поддържа депозити на ТБ понеже не налага МЗР и в пасива му се разграничават само два елемента – налични пари (в ТБ, публиката и агентите) и нетна стойност. ТБ остават в ролята си на активни финансови посредници между кредиторите и заемателите, но при отпускането на кредити вземат предвид факта, че не могат да разчитат на ликвидни ресурси от ЦБ.

3. ПС в България
Според институционалната си рамка българският ПС се храктеризира като квази-режим на НПВ (Независима парична власт). У-ние „Емисионно” изпълнява ролята на НПВ, която отговаря за паричната емисия и прекия контрол на паричната маса. НПВ поддържа брутните международни валутни резерви на страната в размер, отговарящ 100% на паричните задължения на БНБ по фиксирания балутен курс. У-ние „Банково” е паричната агенция, която провежда остатъчната парична политика на ЦБ. Основният аргумент за избора на тази институционална форма на ПС в България е свързан с необходимостта БНБ да играе ролята на кредитор от последна инстанция за ТБ с цел да предотврати евентуална криза. Предпоставките за това са: а) влошено състояние на ТБ преди въвеждането на ПС, които са силно зависими от рефинансирането от ЦБ; б) недостатъчно развита клонова мрежа на чужди ТБ у нас при създаването на ПС, която да позволи при системна криза централите да осигурят значими стабилизиращи валутни трансфери към клоновете си; в) ограничения достъп на местните ТБ до международния кредитен пазар и опасения от липса на външно финансиране на системни фалити в банковия сектор. Организационната схема на БНБ допуска кредитиране от последна инстанция, като за целта се използва превишението на валутните активи над паричните пасиви на У-ние „Емисионно”. Това налага преоформянето на баланса на БНБ: той се обособява на две взаимосвързани части – баланс на у-ние „Емисионно”, и баланс на у-ние „Банково” с цел да се отдели емисионната функция на БНБ от другите парични функции и да се гарантира покритието на паричните пасиви на БНБ с брутните международни валутни резерви.