петък, януари 19

Сравнителен анализ на големите предприятия и МСП в сектора Производство на хранителни продукти и напитки

Развитието на сектора до началото на прехода към пазарна икономика е възходящо. През 1989 г. на него се пада 21% от промишленото производство, 11% от заетите в промишлеността и 12% в износа на страната. През годините на прехода до 2000 г. производството намаля с около 60%, а заетите лица – с 35%.

След 2001 г. започна тенденция на увеличение на производството и неговия обем през 2003 г. в сравнение с 2000 г. е с 20% повече. Тази тенденция се запазва. И през 2005 г. сектора е един от секторите с най-много регистрирани малки,средни и големи предприятия 834. Предприятие е стопанство, където протича стопанска дейност, в което всъщност се съединяват капиталът (собствен и чужд под формата на средства и предмети на труда и други средства, обслужващи дейността на предприемача) и трудът, което е функционално, териториално, правно и отчетно обособено като самостоятелен субект. В този смисъл проф.Ф.Белмер посочва, че „предприятие е онова отделно стопанство, което изпълнява самостоятелно своите функции и по такъв начин, щото съществуващият субект съединява в своите ръце капитала (собствен и чужд) и труда, като за собствена сметка и риск произвежда продукти, занимава се с тяхната размяна, или с каквото и да е свързана с тях друга дейност”. Според чл.1, ал.2 от Закона за счетоводство „Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност.”

Според чл.3 от Закона за малките и средните предприятия те са средни, ако имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

(2) От предприятията по т.1 малки предприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.

(3) От предприятията по т.1 микропредприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

От 834 големи,средни и малки предприятия, в сектора Производство на хранителни продукти и напитки, по критерия брой на персонала 54 от тях отговарят на изискването за големи предприятия, 323 за средни и 457 за малки.

[image title=“1″ size=“full“ id=“241″ align=“center“ ]

По критерия стойност на активите единствено Карлсберг България (Шуменско пиво) АД – София отговаря на изискването за голямо предприятие със активи от 84 894 хил.лв, 10 отговарят на изискването за средни и 61 за малки. Така общия брой на предприятията отговавящи на малки, средни и големи става 72.

[image title=“2″ size=“full“ id=“244″ align=“center“ ]

Прилагайки обаче чл.3 от Закона за малките и средните предприятия, тъй като има съюза “и” между двата критерия, то ние сме длъжни да приемем данните отговарящи на тези от критерия за стойност на активите на предприятията. Тази дръстична разлика между общия брой се дължи на завишените за българските фирми изисквания породени от хармонизацията и уеднаквяването на българските закони със тези на ЕС. Въпреки това в България напрактика предприятията се делят предимно според първия критерий т.е. според средносписъчния брой на персонала. Подобна разлика се получава и с общия брой на работниците за сектора. Вземайки предвид само първия критерий броя работници в малките,средните и големите фирми е около 68 648, от тях 23 727 работят в големите предприятия, 32 919 в средните и 12 002 в малките. Включвайки и критерия стойност на активите броики значително се редуцират. Около 14 970 са общия брой, от тях 565 работят в единственото голямо предприятие Карлсберг България (Шуменско пиво) АД – София отговарящо и на двата критерия, 4451 в 10-те средни и 9954 в останалите 61 малки.

[image title=“3″ size=“full“ id=“245″ align=“center“ ]

Технологичното и техническото оборудване в повечето не е най- доброто за сега. Само 123 имат сертификат ISO 9000 като само 18 от тях са по- големи предприятия, 64 сравнително големи и 41 са по-малки. С ISO 14000 са единствено следните фирми дадени в таблица 1.

Табл.1

1

Предприятие

Брой работници

2

Загорка АД – Стара Загора

637

Член на БСК

3

Данон Сердика АД – София

324

Член на БСК

4

Бутилираща компания минерални води – Банкя ЕООД – София

290

5

Селект-Дистилъри АД – София

43

Разглеждайки формата на регистрация на предприятията съотношението между ООД-тата, АД-тата и ЕТ е различно според това кои критерии използваме. Според първия критерий най-многобройни са регистрираните предприятия като Дружества с ограничена отговорност (ООД), част от тях са регистрирани като Еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), голяма част са Акционерни дружества (АД) включително и Еднолични акционерни дружества (ЕАД) и малка част са ЕТ. Ако използваме и втория критерий съотношението се променя. АД-тата са най-много, ООД-тата са по-малко, а ЕТ няма понеже немогат да покрият критерия за стойност на активите.

Маркетинговата дейност е различна за различните по големина фирми. Големите компании се съсредоточават към националните медии и печат, чрез всякакви видове реклами и промоции. Пример за това са компании като Нестле България АД – София, Нилана ООД – София, Загорка АД – Стара Загора, Данон Сердика АД – София, Карлсберг България (Шуменско пиво) АД – София, Флорина-България АД – София и други. По малките фирми поради ограничените си финансови възможности се насочват към регионалните и местните медии и печат.

Перспективите пред по-големите предприятия от сектора Производство на хранителни продукти и напитки са добри предвид включването на България в ЕС, а с това и отварянето и по-лесния достъп да българските компании до един изключително голям по своите размери и покупвателна възможност пазар. Но заедно с перспективите идват и изискванията, които трябва да се покрият и то за доста кратък срок от около година. След проверките от еврокомисарите част от предприятията бяха длъжни да преостановят дейността си докато не отговорят на изискванията, като тези за контрол на качество на произвежданата продукция и за хигиената. А някои от тях са направо закрити. Сертификати като ISO и HASAB са задължителни, за да остане едно предприятие на пазара. Ветеринарно-медицинските изисквания към суровината също са доста завишени, трябва да се следи и знае точно каде и как е добита. Тези изисквания към предприятията поставят доста високи цели за повечето от тях и тенденцията, която се очаква през тази и следваща година е към намаляване на техния брой. Освен ако не се стигне до компромисно решение тези, които неотговарят на изискванията за износ в ЕС да оперират само в рамките на страната, без да изнасят към ЕС.