неделя, юли 22

Прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство

КТ, чл. 325, ал. 1, т. 1;

КТ, чл. 331;

КСО, чл. 6, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 3;       

КСО, чл. 10;

ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 21, ал. 2;

НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 8, т. 7;

НЕВДПОВ, чл. 3, ал. 1.

Относно: Прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство

Според изложената фактическа обстановка съгласно подписан Колективен трудов договор (КТД) работниците и служителите на „……………” АД могат по собствена инициатива да отправят писмено предложение до работодателя за прекратяване на трудовите им договори по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) с допълнително условие за изплащане на обезщетение. Поставеният въпрос е дали обезщетенията, изплатени на основание КТД при прекратяване на трудово правоотношение съгласно чл. 325, ал. 1,  т. 1 от КТ следва да се включат в облагаемия доход на лицата по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителния им доход по Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразяваме следното становище:

Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от кодекса и продължава до прекратяването й.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 3 от КСО).

В конкретния случай, изплатеното обезщетение не е свързано с полагане на трудова дейност и е обвързано с доброволно напускане на работника.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата е указано, че осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.

В чл. 1, ал. 8, т. 7 от същата наредба са изброени обезщетенията,изплащани по КТ, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Изплатените суми на работниците и служителите, напускащи предприятието по своя характер представляват обезщетение при прекратяване на трудовия договор. КТ не регламентира изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните (на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от същия кодекс), но няма пречка те да бъдат уговорени в КТД. По своята същност тези суми се доближават до обезщетенията по   чл. 331 от КТ, когато прекратяването на трудовия договор е по инициатива на работодателя срещу изплащане на обезщетение върху което не се дължат осигурителни вноски. Разликата е в това, че инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение произлиза от работника, но на базата на предварително уговорено обезщетение в КТД.

            Изплащаното обезщетение за доброволно напускане не е свързано и с полагане на трудова дейност, поради което, считаме, че не е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него не се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. 

            Доходите, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения са посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, сред които обезщетенията по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не попадат.Предвид това, на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите са облагаем доход от трудови правоотношения на физическите лица и подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

В заключение следва да се отбележи, че настоящето становище е в съответствие с установената съдебна практика във връзка с изплатени обезщетения при доброволно прекратяване на трудово правоотношение съгласно чл. 325, ал. 1,  т. 1 от КТ.