неделя, юли 22

Осигурителни вноски на специализант по договор за обучение за придобиване на специалност

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 9

Във връзка, с получено писмо в Националната агенция за приходите, вх. ……………………. нормативни разпоредби Ви уведомяваме:

Съгласно изложената фактическа обстановка Вие сте страна по тристранен договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Договорът е сключен на основание Наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и съгласно чл. 24, ал.1 и ал. 2 от същата наредба другите страни по договора са Медицински университет – …………………….  и Университетска многопрофилна болница за активно лечение ……………………..  Както е посочено в писмото Ви, и съгласно приложеното към преписката копие от договора обучението се финансира по реда на  чл. 24, ал. 5, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г. в този случай от друго физическо лице.

Сключен е и „договор за спонсорство”  с друго физическо лице, което се задължава да финансира обучението. В същия договор е предвидено физическото лице освен финансиране на обучението да заплаща и „възнаграждение за извършване на лечебно-диагностична дейност в размер на 2 /две/ минимални работни заплати за страната … и дължимите осигуровки към бюджета”.

Поставен е въпрос относно реда за внасяне на дължимите осигурителни вноски за времето на обучението, след като спонсорът е физическо лице, което няма фирма.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

От текста на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО е видно, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване, попадат специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Следователно, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски по този ред е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия:

§    Лицето да има статут на „специализант”;

§    Специалността за която се обучава, да фигурира в номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;

§    Специализантът да получава възнаграждение, което да е предвидено в договора за обучение за придобиване на специалност.

Номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, и условията и редът за провеждане на обучение и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана са министъра на образованието, младежта и науката и с министъра на финансите /чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето/. Във връзка с чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето е издадена Наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Съгласно същата наредба финансирането на обучението на специализанти се осъществява на следните видове места:

1. финансирани от държавата;

2. срещу заплащане;

3. заемани по реда на чл. 20 Наредба № 34 от 29.12.2006г.;

4. финансирани от друг източник;

5. за чужденци.

Финансирането на местата по т. 4 се извършва въз основа на сключен договор между специализанта  и физическо или юридическо лице  или със средства от европейски проекти и програми (чл. 11, ал. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г.).

Както беше отбелязано на основание чл. 24, ал.1 и ал. 2 от наредбата се сключва и тристранен договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. С чл. 24, ал. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. се регламентира, че в тристранния договор се посочват:

1.      мястото и продължителността на провеждане на обучението за придобиване на специалност съобразно учебната програма, която е неразделна част от договора;

2.      размерът на получаваното възнаграждение на лицата, които са спечелили конкурс на място, финансирано от държавата;

3.      стойността на обучението по съответната специалност на лицата, които са спечелили конкурс на място срещу заплащане, размера на получаваното възнаграждение за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи.

Ал. 5 от същия член регламентира, че възнагражденията по ал. 3, т. 2 и 3 не се изплащат на специализант, който:

1.      работи въз основа на сключен трудов договор или по служебно правоотношение с някоя от страните по договора по ал. 1 и 2 по същата специалност или в структура, осъществяваща дейност по същата специалност за времето, през което специализантът провежда обучение в структурата, в която работи;

2.      провежда практическото си обучение по реда на чл. 17 или чрез самоподготовка, когато е предвидена в учебната програма.

3.      има сключен договор по чл. 234 или чл. 235 от Кодекса на труда (КТ) или друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, което е различно от институцията, провеждаща практическото обучение, както и договор с друго физическо или юридическо лице, в който е уговорено, че то се задължава да финансира обучението и да заплаща възнаграждението по ал. 3, т. 3;

4.       получава стипендия от средства по европейски проекти и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването.

Броят на местата за специализанти, разпределени по видове места, по обучаващи институции и по специалности, се утвърждава ежегодно със заповед на министъра на здравеопазването до 15 ноември на текущата календарна година (чл. 18г. ал. 4 от Наредба № 34 от 29.12.2006г.). В заповедта по ал. 4 се посочват местата срещу заплащане, за които висшите училища, Военномедицинската академия, лечебните или здравните заведения или регионалните здравни инспекции се задължават да заплащат на специализанта възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, както и местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3 (чл. 18г. ал. 5 от Наредба № 34 от 29.12.2006г.).

            От цитираната нормативна уредба може да се обобщи, че за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се обучават лица, мястото на които се финансира от държавата и такива, които заплащат обучението си. За периода на обучението е предвидено специализантите да получават възнаграждение, което се уговаря с договора за обучение за придобиване на специалност. От 03.07.2012г. специализанти  в системата на здравеопазването могат да бъдат и лица, чието обучение се финансира въз основа на сключен договор между специализанта и физическото лице или юридическо лице (по чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г.).

            В писмото Ви липсва информация относно изпълнението на останалите изисквания, посочени в чл. 24, ал. 5, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г., при наличието на които за лечебното заведение отпада задължението да изплаща възнаграждение на специализанта за извършената лечебнодиагностична дейност, освен осигуряването на спонсор, който да финансира обучението му, а именно: да е налице сключен договор по чл. 234 или 235 от КТ или друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, различно от институцията, провеждаща практическото обучение.

            Разпоредбата на чл. 234 от КТ визира договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация между страни по трудово правоотношение. Договорът по чл. 235 от КТ е със същия предмет- повишаване на квалификацията или преквалификация, но този договор се сключва между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. В хипотезата на чл. 24, ал. 5, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г. се допуска възможността със специализанта да е сключен друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, стига това да не е лечебното заведение, провеждащо практическото му обучение. Предвид изложеното, ако специализантът има сключен договор по чл. 234 от КТ или 235 от КТ или друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение /чието съдържание не е определено с наредбата, а само са посочени страните по договора/, и едновременно има осигурено финансиране, включващо възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г., то за лечебното, заведение провеждащо практическото обучение на специализанта отпада задължението да изплаща такова възнаграждение.

            В чл. 1 от тристранния договор (Права и задължения на университета) изрично е посочено, че университетът няма задължения към специализанта за здравно и социално осигуряване, а в чл. 2 „Права и задължения на болницата”, че лицето следва да декларира обстоятелствата по чл. 24, ал. 5, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г.

            Физическото лице, което съгласно приложения договор за спонсорство, се задължава да изплаща на специализанта възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г., не е работодател за това лице, тъй като не са страни по трудово правоотношение, а по договор за спонсорство. Въпреки че спонсорът ще изплаща ежемесечно възнаграждение на спонсорираното лице за извършената от него лечебно-диагностична дейност, той не е осигурител за лицето по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Престацията, която ще получи спонсорът срещу предоставените парични средства не е полагане на труд от спонсорираното лице, а е поемане на задължение от същото да завърши обучението си и да придобие специалност по „Гастроентерология”. Спонсорът има право да получава веднъж на всеки три месеца официално сведение за успеха от обучението, както и да се посочва неговото име при евентуални съобщения за медиите относно спонсорираната дейност. Предвид упражняваната дейност /професия/ от спонсорираното лице /лекар/ правото на спонсора съгласно сключения договор е сведено до подпомагане на следдипломното обучение на специализанта за придобиване на специалност. Следователно, възнаграждението, което ще получава специализантът, има характер на стипендия или на средства за издръжка /с оглед личността на спонсора/, а не на трудовото възнаграждение.

            Лечебното заведение, в което ще се провежда практическото обучение на специализанта, и където той полага труд, извършвайки лечебно диагностична дейност, също не е работодател на лицето, поради факта, че не е налице сключен трудов договор между тях. Сключен е тристранен договор за обучение за придобиване на специалност на място по чл. 24, ал. 5, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г., съгласно който на специализант, спечелил конкурс на място по цитираната разпоредба, не се изплаща възнаграждение за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи (по чл. 24, ал. 3, т. 3от наредбата). Тази клауза от договора не е в противоречие със закона, а е в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 11, чл. 18г, ал. 5 и чл. 24, ал. 3, т. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006г. При условие, че изплащането на възнаграждението по банков път директно от спонсора на специализанта е предвидено в договора за спонсорство и няма данни за сключен друг договор, според който получените от спонсорираното лице парични средства ще се превеждат на Медицински университет – …………… или УМБАЛ  ……………………., то задължение като осигурител за внасяне на осигурителни вноски и за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за специализанта не възниква нито за учебното заведение, нито за болницата. Предвид изложените съображения, считаме че след като възнаграждението което ще получава специализантът, не е предвидено в договора за обучение за придобиване на специалност, а в договора за спонсорство и при условие, че няма трети договор или действащи клаузи към съществуващите два договора, които да предвиждат друго, разглежданият случай не попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО и лицето не подлежи на задължително осигуряване по този ред. За периода на обучението, ако не е осигурено на друго основание, то следва да се осигурява само здравно на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА                                                              НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ: