събота, август 18

Тристранен договор за обучение за придобиване на специалност от Медицински университет – София

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 9;

КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1;

КСО, чл. 9, ал. 1, т. 2;

ЗЗ, чл. 181, ал. 1;

Наредба № Н-8/2005 год., чл. 2, ал.

В отговор на Ваше писмо изх. №……………до Националния осигурителен институт и препратено по компетентност в Националната агенция за приходите, изразяваме следното становище:

Съгласно изложената фактическа обстановка – „Х” е страна по тристранен договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето. Теоретическото обучение на специализанта се провежда от Медицински университет – София. „Х” провежда практическото обучение и изплаща възнаграждение на специализанта в размер по-малък от минималната работна заплата за страната – „за работа по т. нар. „Клинични пътеки” по реда на сключен договор с Националната здравноосигурителна каса”.

Поставен е въпроса как се попълва Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице”, приложение № 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Предвид изложеното в писмото Ви – договорът е сключен на основание Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Със същата наредба се регламентират начините на финансиране на обучението, изплащането на възнаграждения на специализантите, условията, при които обучението може да се прекъсва и др. По своята същност договорът за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето не може да се разглежда като трудов по смисъла на Кодекса на труда.

С чл. 24, ал. 3, т. 6 от Наредба № 34 от 29.12.2006г. е регламентирано, че в договора може да се посочат условията и реда за получаване на допълнително възнаграждение от паричните средства на лечебното заведение, включително и от дейността му по договор с Националната здравноосигурителна каса и от избор на екип от медицински специалисти, в съответствие с установеното във вътрешните правила на лечебното заведение за формиране на възнагражденията на работещите в него.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО  се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (чл. 6, ал. 3 от КСО). С оглед цитираните разпоредби на Наредба № 34 от 29.12.2006г. възнаграждението, което изплаща ВМА също е осигурителен доход, отнасящ се за месеца, в който е положен трудът.  В този случай месечният осигурителен доход на специализанта се формира като сбор от доходите, получени отМедицински университет – София и „Х”, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година (чл. 6, ал. 2 от КСО).

Х като провеждаща практическото обучение и платец на възнаграждението е и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, следователно има задължение да представи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от същия кодекс за специализанта. Редът за представяне на тези данние определен с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

При попълване на данните в Декларация обр. № 1,  приложение № 1 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9, когато възнаграждението върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната следва да се има предвид изречение второ от чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО  – дните в осигуряване се изчисляват пропорционално на полученото възнаграждение. В този случай полученото възнаграждение се разделя на среднодневната минимална работна заплата за страната.