петък, януари 19

Полагане на труд без трудово правоотношение от малолетното лице

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;

Закон за лицата и семейството, чл. 3.

В изложената с писмото фактическа обстановка не се конкретизира вида на договора, не е приложено и копие на визирания договор. Тъй като не е посочено, че при сключването му са приложени разпоредбите на Кодекса на труда вкл. чл. 302, ал. 2, считаме, че договорът не може да се определи като трудов. В случай, че се приеме хипотезата за полагане на труд без трудово правоотношение от малолетното лице принципно приложими са разпоредбите на чл. 4, ал. 3 т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване – задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Също задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата,  които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение по аргумент на чл. 4, ал. 3, т. 6 от кодекса. Когато на лицето обхванато от тези разпоредби е отпусната пенсия, се осигурява по свое желание (основание чл. 4, ал. 6 от КСО).  

Видно от цитираните норми трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за социално осигуряване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 10 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С чл. 4  от КСО или с друга разпоредба от същия кодекс не е регламентиран специален ред по отношение на малолетните лица,  следователно няма основание да бъдат изключени от лицата подлежащи на осигуряване. Още повече изключването на тези лица от социално осигуряване, ще бъде форма на дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, както и ще ги лиши от определени конституционни права.

Здравното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение е по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Разпоредбата е приложима, когато лицето попада в персоналния обхват на чл. 33 от ЗЗО. С  чл. 40, ал. 1, т. 3 от същия закон е регламентирано, че здравноосигурителната вноска за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, се определя върху дохода, след намаляването му с нормативно признатите разходи.

В посочената хипотеза разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗЗО е неприложима тъй като малолетното лице подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон.

За лицата, които са малолетни (не са навършили 14-годишна възраст) се прилага чл. 3 от Закона за лицата и семейството – т.е. вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници. С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 Данъчно-осигурителния процесуален кодекссъщо е предвидено, че в производствата по този кодекс малолетните лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.