вторник, октомври 16

Прихващане и приспадане на данък за възстановяване

 

чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС

чл. 68, ал. 2 отППЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

На 09.01.2012 г., дружеството, което представлявате, е получило покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, с която органът по приходите от ТД на НАП …. Ви уведомява, че дължите данък върху добавената стойност по подадена справка-декларация за месец 11. 2011 г. в размер на 813, 30 лв. (осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки).

Дружеството е подало справки-декларации по ЗДДС за съответните периоди, в които е отразило както следва:

                    за м.09. 2011 г. – ДДС за възстановяване в размер на 813, 30 лв. (осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки).;

                    за м. 10. 2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 4 820, 08 лв. (четири хиляди осемстотин и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки). Същият е внесен ефективно с платежно нареждане от 14.11.2011 г.;

                    за м. 11. 2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 3 400, 62 лв. (три хиляди и четиристотин лева и шестдесет и две стотинки). В този период дружеството е приспаднало данъка за възстановяване, деклариран през м. 09.2011 г. от данъка за внасяне, деклариран за м.11.2011 г. и е внесло ефективно  разликата в размер на 2 587, 32 лв.(две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки).

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:

Възможно ли е приспадането на данък за възстановяване, получен като резултат за данъчен период м. 09. 2011 г. от данъка за внасяне, получен като резултат в данъчен период м. 11. 2011 г.?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея  нормативна уредба, изразявам следното становище:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС относно прихващане и приспадане на данък за възстановяване, когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 от същата алинея или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода.

От текста на разпоредбата е видно, че при определяне на резултата за съответния данъчен период, по реда на чл. 88 от ЗДДС, прилагайки разпоредбата на чл. 92, ал. 2, т. 1 от закона следва да се спазва поредност на прихващане или приспадане. Това означава, че в конкретния случай възникналия данък за възстановяване за месец септември 2011 г. е следвало да се вземе предвид при определяне на задължението за месец октомври 2011 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност/ППЗДДС/, според която на приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от закона подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането – ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация.

Предвид посоченото, тъй като дружеството не е приспаднало данъка за възстановяване за месец септември 2011 г. от следващия пореден данъчен период – месец октомври 2011 г.,  то е нарушило поредността на процедурата за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване. Следователно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в конкретния случай, не е приложена правилно. При тези обстоятелства, дължимият по справка-декларация данък за внасяне за периода 11. 2011 г. следва да бъде внесен по сметка на ТД на НАП, а данъкът за възстановяване за периода м. 09. 2011 г. може да бъде поискан по реда на чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.  Прихващане по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК може да бъде извършено и по инициатива на орган по приходите.

            Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ДОПК.