вторник, октомври 16

С какъв документ следва да се документира начисляването на ДДС върху акциза?

 чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС

чл. 113, ал. 4 от ЗДДС

чл. 84 от ЗАДС

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:

Дружеството е лицензиран складодържател по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и е титуляр на лиценз да управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки.

По силата на издадения лиценз по ЗАДС дружеството извършва услугата по съхранение /складиране/ на горива под режим отложено плащане на акциз.

Съгласно сключени договори с трети лица /влогодатели/ в данъчния склад се съхраняват акцизни стоки собственост на влогодателя.

При подаване на заявка от собственика на стоките, дружеството извежда такива стоки от данъчния склад, като в същия момент стоките преминават от режим отложено плащане на акциз в стоки, освободени за потребление и възниква задължение за заплащане на акциза от лицензирания складодържател /чл. 20 от ЗАДС/.

Дружеството, счита че при съхранение на стоки под режим отложено пращане на акциз, влогодателя е закупил стоките от трето лице с начислен ДДС, без да е включена стойността на акциза, съгласно чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

Според изложеното в запитването задължението на влогодателя за заплащане на ДДС върху стойността на акциза ще възникне на по-късен етап от покупката, а именно при освобождаване на стоките за потребление от лицензирания складодържател.

 Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. С какъв документ следва да се документира начисляването на ДДС върху акциза?

2. Кое е данъчно задълженото лице длъжно да издаде документ за начисляване на ДДС върху акциз?

3. Следва ли лицензирания складодържател  да начислява ДДС върху акциза, начисляван от него при освобождаване на стоките за потребление по смисъла на ЗАДС?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи и втори въпрос:

По смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Обект на облагане с данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 2 от ЗДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуги; всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация; всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон; вносът на стоки.

Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от ЗДДС.

 Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.

Съгласно  чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактура се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

По трети въпрос:

Съгласно разпоредбите на ЗАДС контролът върху акцизните стоки се осъществява от митническите органи, които при осъществяване на правомощията си имат правата и задълженията на органи по приходите, относно установяването и събирането на дължимия акциз.

Режимът отложено плащане на акциз е приложим при производството, складирането и движението на акцизни стоки. При този режим временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане  или внасяне на територията на страната. Отлагането се изразява в това, че вместо на датата на настъпване на данъчното събитие и възникване на акцизното задължение, акцизът става изискуем по-късно, когато акцизните стоки бъдат освободени за крайно потребление.

Предвид изложеното, в случай, че при освобождаването на стоката за потребление не се реализира прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоката и в тази връзка няма доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, при издаването на акцизния данъчен документ по чл. 84 от ЗАДС дружеството няма задължение за издаване на фактура по смисъла на ЗДДС и начисляване на ДДС върху стойността на начисления акциз.  

            Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)   се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.