събота, юли 21

Следва ли общинското дружеството да начисли ДДС при връщане на апортирания актив?

 

чл. 194 от ЗКПО в вр. с § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО

чл. 6 от ЗДДС 

чл.10, ал.2  ЗДДС            

чл. 27, ал. 3, т. 1, буква „а” от ЗДДС        

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:

С решение на Общински съвет гр. е направена апортна вноска /представляваща недвижим имот – стадион/ в капитала на дружеството „….” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е община …..

От страна на апортираното дружеството са извършени ремонтни дейности за реконструкция и модернизация на стадиона, за около 340 000,00 лева.

Ремонтните дейности са финансирани със средства от банков заем, получен от община … и прехвърлени в общинското дружество „….” ЕООД,  като увеличение на капитала чрез парична вноска.

Със следващо решение Общинският съвет – гр. …. взима решение за изваждане на апортната вноска от капитала на дружеството.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси: 

1. Следва ли общинското дружеството да начисли ДДС при връщане на апортирания актив и върху каква данъчна основа, следва да се начисли данъка?

2. От кой е изискуем данъка, как следва да се начисли и внесе в бюджета?

3. Възникват ли задължения по ЗКПО ?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Капиталът на търговските дружества е винаги определена в лева величина. Тя се  образува от парични и непарични вноски, като за непаричните вноски се прилага чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон (ТЗ). В случаите на непарична вноска вписването на търговското дружество при учредяването му, респективно на последващото увеличение на капитала му, има транслативен ефект, като дружеството става собственик на непаричната вноска, вписана по партидата му и описана съгласно чл. 72 от ТЗ в неговия учредителен акт.

За целите на ЗДДС, на основание чл.10, ал.2 от същия лицето, което е получило стоките или услугите в резултат на непарична вноска, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Това от своя страна означава, че ако например активът погине или бъде предмет на покупко-продажба за правоприемника възниква задължение за извършване на корекция на ползвания от отчуждителя данъчен кредит, съответно начисляване на данък върху добавената стойност за извършената от правоприемникът доставка.

От изложеното в запитването е видно, че от община …, като едноличен собственик на капитала на дружеството е взето решение за намаляване на капитала. Намаление на капитала ще се реализира чрез изваждане от активите на дружеството на недвижими имоти, които са били апортирани в капитала му от едноличния собственик община …..

Изплащането на  дялове на едноличния собственик, извършено под формата на активи в резултат на намаляването на основния капитал на дружеството, представлява за „…….” ЕООД доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като се извършва прехвърляне на собственост върху активи.  Всъщност налице са две стопански операции – едната е изплащане на дяловете на едноличния собственик, а втората продажба на активи срещу вземането на едноличния собственик.

По силата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Редът за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е определен в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.

Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон,  увеличена и/ или намалена с елементите посочени в ал.3-ал.5.  Договореното в случая възнаграждение са дължимите към едноличния собственик пари, съответстващи на намалението на капитала на дружеството. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС се приема, че той е включен в договорената цена.  Размерът на данъка се определя по формулата посочена в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1, буква „а” от ЗДДС данъчната основа е пазарната цена на доставката, когато данъчната основа определена по реда на чл.26 от закона е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит. С оглед на това, в случай че община …., в качеството си на получател по доставката  и едноличен собственик на капитала на дружеството, няма право на приспадане на пълен данъчен кредит за получената доставка и договореното възнаграждение ( в случая сумата, с която се намалява капитала на дружеството) е по-ниска от пазарната цена, то за данъчна основа на доставката следва да се приеме пазарната цена на имуществото. Пазарната цена на имуществото се определя по методите  посочените в §1, т.10 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Редът и начинът за прилагане на посочените в  разпоредба методи е определен в Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите.  Върху така определената пазарна цена, която се приема за данъчна основа  на доставката следва да бъде начислен данък върху добавената стойност от общинското дружество „……” ЕООД.

Следва да имате предвид, че писмо с аналогична фактическа обстановка е дадено по запитване на „…….” ЕООД.

По втори въпрос:

Прехвърлянето на имуществото следва да се документира по общия ред на ЗДДС, чрез издаване на фактура, съобразно изискванията на чл. 113 от ЗДДС.

На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС общинското дружеството, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да отрази издадената от него фактура в дневника за продажбите, съответно справка-декларацията за данъчния период, през който фактурата е издадена.  

Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице, за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

По трети въпрос:

На облагане с данък при източника по реда на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗКПО подлежат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

Определение на понятието „дивидент“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. По смисъла на посочената разпоредба „дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собствения капитал на последното, включително:          

• доход от акции;

• доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества, и от други права,  третирани като доходи от акции;

• скрито разпределение на печалбата (т. 5 от § 1 на ДР на ЗКПО дефинира това понятие).

Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.   

Дивидентът представлява частта, която съдружник получава от дружествената печалба за изтекло време, която се определя съобразно уговореното между съдружниците.

Разпределянето на дивидент не може да се отъждестви с връщане на парични  или непарични вноски, направени за учредяване на дружеството или за увеличение на неговия капитал, но предвид разпоредбата на чл. 194 от ЗКПО, в конкретния случай следва да бъде съобразена следната особеност:

Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ предвижда, че увеличението на капитала може да се извърши чрез увеличаване на дяловете или записване на нови дялове.

В случай, че по решение на общото събрание на „…..а” ЕООД е разпределяна печалба под формата на нови дялове, то при намаление на регистрирания капитал (в който се съдържа трансформирана в капитал печалба), ще е налице разпределение на дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО. В този случай, тъй като дивидента е под формата на актив се прилагат разпоредбите на чл.165 от ЗКПО.

Размерът на дивидента за всеки съдружник, следва да бъде определен съразмерно с притежаваните от него дялове и ще представлява частта от намалението на капитала, съответстваща на извършеното преди това увеличение на същия посредством превръщане на част от печалбата в капитал.

            Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.