вторник, април 24

Задължително обществено осигуряване на съдебните заседатели

 КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;

КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;

КСО, чл. 4, ал. 6;

КСО, чл. 6, ал. 10;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в”;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 6;

ЗСВ, чл. 66, ал. 2.

ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на съдебните заседатели

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 94-Ю-17 от 06.06.2012 г., отговаряме следното:

Правната уредба на съдебните заседатели е регламентирана в Раздел II на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдебни заседатели участват в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция в случаите, определени със закон (основание чл. 66, ал. 1 от ЗСВ). Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите (чл. 66, ал. 2 от ЗСВ). Общите събрания на съдиите от окръжните и апелативните съдилища и на военно-апелативния и апелативния специализиран наказателен съд определят съдебните заседатели. Правоотношението, което възниква след полагане на клетва от съдебните заседатели, е мандатно със срок от 5 години (основание чл. 69, ал. 1 от ЗСВ). За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт (чл. 73 от ЗСВ).

 1. Социално осигуряване:

Съгласно Решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г. /обн. – ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г./   обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 75 от ЗСВ, въз основа на която е издадена Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели. С отменения подзаконов нормативен акт, в случая Наредба № 1/2011 г., е указан редът, по който се определят кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията им и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност. В чл. 9 на същата изрично беше регламентирано, че общото събрание на съответните съдилища определят съдебните заседатели чрез избор. Във връзка с цитираната разпоредба съдебните заседатели подлежаха на  осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, като лица, които упражняват трудова дейност и получават доходи на изборни длъжности.

За периода след отмяната на разпоредбата на чл. 75 от ЗСВ, съответно Наредба № 1/2011 г., няма ред, определен с подзаконов нормативен акт, който да регламентира начина на определяне на съдебните заседатели от общото събрание на съответния съд. Разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗСВ не посочват такъв начин, поради което считаме, че съдебният заседател попада в обхвата на  лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6  от КСО /полагащи труд без трудово правоотношение/.

 За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 ичл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.   

Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.

Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание поКодекса за социално осигуряване, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Необходимо е да се отбележи, че лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един възложител/работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно сумата, върху която са направени осигурителните вноски за месеца по всеки от договорите. Декларирането на основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е помесечно, тъй като дохода се отнася за месеците, през които е положен труда  и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

           Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал.1 от КСО/. Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 7, ал. 6 от КСО/.

            На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите,  които работят без трудово правоотношение. В конкретния случай, можете да се възползвате от посочената разпоредба единствено при отпусната пенсия, независимо, че притежавате експертно решение на ТЕЛК с определени вид и степен на увреждане.

Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, както е в разглеждания случай – работа по трудово правоотношение (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО) и като съдебен заседател (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО), в месечния осигурителен доход се включват осигурителните доходи от всички дейности (чл. 6, ал. 2 от КСО), но не повече от максималния размер на осигурителния доход, в поредност съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО:

1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;

2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.

2. Здравно осигуряване:

             До отмяната на разпоредбата на чл. 75, съответно и наредбата съдебните заседатели подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване. След 25.11.2011 г. здравноосигурителната вноска се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

             Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с осигурителния режим по КСО, с изключение на случаите когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудови правоотношения. Пенсионерите, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО са осигурени за сметка на републиканския бюджет върху размера на получаваната пенсия. Това обаче не отменя действието на т. 6 от същата алинея, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи в предвидените за тях срокове и по ред, определен в чл. 4а,  ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.

             С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителните  вноски, поредността  на доходите е следната:

1. пенсии /без добавките към тях/;

2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;

3. осигурителен доход като морски лица;

4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители.

   5. доходи за работа без трудово правоотношение.

            Здравноосигурителни вноски за лице, което полага труд без трудови правоотношения и получава пенсия, няма да се дължат само в случаите, при които изплащаната сума, след намаляването й с разходите за дейността е под минималната работна заплата, и лицето не е осигурено здравно на някое от основанията, изброени в чл. 40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО (чл.40, ал.1, т.3, б.»а» изр. второ от ЗЗО).

            Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто и се определя върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Вноската се разпределя между осигуряващия и осигуреното лице в съотношение 60:40 и се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.