вторник, октомври 16

Прилагане разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица


КСО, чл. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 10

Относно:Прилагане разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)и чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)

 Постъпило е писмено запитване относно приложението на осигурителното законодателство. 

С оглед на приложеното копие на справка от информационната система на НАП за осигуряването на лицето ……………….. с ЕГН …………… приемаме, че поставените въпроси в запитването касаят същото лице. Според изложеното в запитването задълженото лице е лекар, който работи по трудово правоотношение, получава доходи от упражняване на свободна професия („Дейност на лечебни заведения за извънболнична лекарска помощ”) и такива за положен труд без трудово правоотношение (по граждански договори). Имало е проблеми при заверката на осигурителната книжка от органите на НОИ. С оглед спазване разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО за последователността на доходите, които лицата получават от дейности на различно основание през месеца, върху които се дължат осигурителни вноски, с цел спазване максималния месечен размер на осигурителния доход се поставят следните въпроси:

1. Следва ли лицето да внася авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху избран осигурителен доход от 550 лв.?

2. Върху каква сума следва да се извърши годишното изравняване на доходите му като самоосигуряващо се лице?

3. Когато лицето извършва дейност по граждански договор и декларира пред възложителите на работата, че е самоосигуряващо се лице и въпреки това същите му удържат и внасят осигурителни вноски, тези доходи могат ли да се включат в т. 5.3 „Свободна професия и занаятчийска дейност” на Таблици 1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по       чл. 50 от ЗДДФЛ?

4. Не е ли възможно веднъж удържани и преведени в републиканския бюджет осигуровки и данъци върху доходи от граждански договори да се прихванат по счетоводен ред с някакви документи (примерно с писмено съгласие от страна на фирмата, която ги е удържала от лицето)? Ако не е възможно какъв е начинът лицето да си възстанови неправилно удържаните вноски?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 58/2012 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 60/2012 г.)и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ      бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ бр. 38/2012 г.)изразяваме следното становище:

По първи въпрос:

От данните, посочени в общата справка за задълженото лице в информационната система на НАП се установява, че лицето ……………… е физическо лице, осъществяващо дейност в лечебно заведение за извънболнична лекарска помощ с БУЛСТАТ …………. и в този смисъл има качеството на самоосигуряващо се лице.

Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване  за съответната година. Следва да се има предвид, че от 2010 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е диференциран, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО (ЗБДОО)за съответната година.

Освен това разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира, че ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечни осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход.

 От гореизложеното следва, че лицето ……………….., който работи и по трудово правоотношение, следва да внася авансови осигурителни вноски върху избран осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от диференцирания размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 8, ал.1, т. 2 от ЗБДОО и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 същия закон ( 2000 лв. за 2012 г.). Следва да се има предвид, че за 2012 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е диференциран съобразно облагаемия доход на същите за 2010 г. в следните групи:

а) до 5400 лв. – 420 лв.

б) от 5400,01 лв. до 6500 лв. – 450 лв.

в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.

г) над 7500 лв. – 550 лв.

По втори и трети въпрос:

Освен авансови осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица внасят и окончателни осигурителни вноски след приключване на календарната година. Последните се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в сроковете за подаване на годишната данъчна декларация по     чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната минала година. 

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Таблица 1 и Таблица 2) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, издадена на основание чл. 4, ал. 10 от КСО, която регламентира, че годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

На основание указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 към справката за окончателния размер на осигурителния доход, в настоящия случай, в колона 3 следва да се попълни месечният брутен доход по трудовото правоотношение преди приспадане на задължителните осигурителни вноски на база вписаните данни във ведомостите за работни заплати за отделните месеци на календарната година, а в колона 4 – избраният осигурителен доход, върху който самоосигуряващото се лице дължи авансово осигурителни вноски. В случай, че месечният размер на осигурителния доход по трудово правоотношение е под максималния месечен размер на осигурителния доход, следва да се попълнят данни и в колони от 5.1 до 5.5 на посочените таблици. Декларираният от лицето облагаем доход от свободна професия („Дейност на лечебни заведения за извънболнична лекарска помощ”) в Приложение 3, част І, Таблица 6, ред 6.10 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се пренася на ред 13 на колона 5.3 на таблиците. Следва да се има предвид, че се пренася полученият доход само за положен труд през отчетната година. Ако има получен доход за положен труд през минали години, той се изключва и същият ще участва при изготвяне на коригираща справка за окончателния размер на осигурителния доход за минали години. Месечният размер на осигурителния доход в колона 5.3 се определя като сумата от ред 13 се раздели на 12, ако дейността е упражнявана през цялата година или на броя на месеците, през които е упражнявана дейността, ако има прекъсване на трудовата дейност на самоосигуряващото се лице през календарната година. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Следва да се има предвид, че на основание разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 (свободна професия), т. 2 и т. 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която са регистрирани като самоосигуряващи се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Лицата внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на  чл. 6, ал. 8 от КСО при определяне годишния размер на осигурителния доход.

При попълване на Таблици 1 и 2 декларираният от лицето облагаем доход от работа без трудови правоотношение (извън този от свободната професия) в Приложение 3, част І, Таблица 7, ред 7.10 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се посочва на ред 13, колона 5.5. Месечният осигурителен доход следва да се посочи за месеца, за който е упражнявана дейността. Когато работата е извършена за повече от един месец и възнаграждението е изплатено в края на периода, месечният осигурителен доход се определя като тази сума се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.

В колона 6 от Таблици 1 и 2 следва да се попълва сборът от сумите, посочени в колона 3 и колона 4, а в колона 7 – сборът от сумите, посочени в колона 3, колона 5.3 и колона 5.5. Когато месечният доход в колона 7 е по-висок от максималния месечен осигурителен доход, той се ограничава до същия. Например ако сборът на сумите, посочени в колони 3, 5.3 и 5.5 е в размер на 2100 лв., то в колона 7 ще бъде посочена сумата от 2000 лв., а не от 2100 лв. Общият годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е разликата между сумата от ред 13 на колона 7 и тази от ред 13 на колона 6, като същата се попълва в т. 1 под Таблици 1 и 2. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна – надвнесените суми подлежат на възстановяване, освен когато осигурителният доход от колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващото се лице.

 С оглед периодите, за които са получените възнаграждения по граждански договор извън тези, за които е регистрирано лицето (лечение на пациенти), ограничението до максималния месечен осигурителен доход е възможно да не се осъществи във всичките календарни месеци, през които самоосигуряващото лице е извършвало трудова дейност. Това е от съществено значение при заверката на осигурителната книжка на задълженото самоосигуряващо се лице.

По отношение извършените от лицето продажби на лекарства следва да се има предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, съгласно която търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В чл. 1, ал. 1, т. 1 на ТЗ е регламентирано, че търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.

Във връзка с това следва да се отбележи, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е обявило или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий тук са извършените действия, а не – кой ги извършва.

Следователно търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Тази теза се съдържа и в данъчния закон: на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

В тази връзка при положение, че лицето извършва продажба на лекарства в качеството си на регистриран едноличен търговец, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, доходите от тази дейност следва да се посочат на ред 13, колона 5.1 от Таблици 1 и 2 и като такива да участват в определянето на годишния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице.

По четвърти въпрос:

Възстановяването на недължимо платени данъци и осигурителни вноски се извършва по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето. Искането се депозира в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ТД на НАП по постоянен адрес на физическото лице.

Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.