петък, януари 19

Данъчно третиране на доставка на посредническа услуга съгласно разпоредбите на Закона за ДДС

  3_3396/08.11.2012г.

  ЗДДС, ЧЛ.21, АЛ.1

  ЗДДС, ЧЛ.21, АЛ.2

  ЗДДС, ЧЛ.125, АЛ.2

                                                        

Относно: Данъчно третиране на доставка на посредническа услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Според изложеното в запитването дружество е в процес на преговори с гръцка компания за предоставяне на възможността гръцката компания да получава преимуществено доставки на метален скрап, изпращан от фирми регистрирани в България. Стоката се доставя от български компании до гръцко пристанище с автомобилен транспорт. За всеки доставен тон гръцката компания-получател на стоката дължи на българската компания, която е способствала сделката да се осъществи, съответна комисионна. За целта след претеглянето на доставеното количество, фирмата посредник издава фактура на  фирмата получател за услугата.

Във връзка с изложеното и предвид обстоятелството, че българската и гръцката фирми са регистрирани за целите на ДДС се поставя въпроса следва ли издадената фактура  да бъде с начислен ДДС или не и съответно трябва ли същата да се включи във VIES декларация?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.54 от 17.07.2012г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:

По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На основание чл.9 от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга. От гледна точка на ЗДДС, когато лицето действа като посредник от името и за сметка на друго лице са налице две доставки:

– между доверителя и третото лице;

– доставка на услуга между комисионера и доверителя.

Според изложеното в запитването дружеството осъществява посредническа дейност във връзка с доставка на стока, с получател на посредническата услуга данъчно задължено лице от Гърция, регистрирано за целите на ДДС.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2012г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко от всички държави-членки, поради което дружеството следва да се съобразява с правилата, регламентирани в него.

За определяне статута на получателя на услугата като данъчнозадължено лице, в регламента са установени доказателства, които доставчикът следва да получи от получателя. Съгласно член 18, пар.1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице когато получателят е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) №904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

Предвид цитираната нормативна уредба дружеството следва да разполага с доказателства, че получателят по доставката притежава статут на данъчно задължено лице в Гърция, като освен валидността на ДДС номера е необходимо да се обвърже същия с името и адреса на лицето. При наличието на такива доказателства мястото на изпълнение на доставката на услугата  ще бъде на територията на Гърция, т.е. извън територията на страната и същата няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. По силата на чл. 114, ал. 4 от същия закон, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка, като изрично се посочва, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. С оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. В случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

По смисъла на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Следователно, съобразно горните правила за извършваните от дружеството доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да се подаде и VIES-декларация.

В случай, че посредническата услуга във връзка с доставката на скрап, се предоставя на постоянен обект на получателя, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то тогава мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. В този случай при положение, че постоянният обект на получателя не се намира на територията на РБългария, доставката следва да се документира по аналогичен на горепосочения начин. При положение, че постоянният обект на получателя се намира на територията на РБългария, на основание чл.54, ал.2 от ППЗДДС данъкът е изискуем от дружеството като доставчик и следва да се начисли по реда и в сроковете, предвидени в закона, като издадената фактура за доставката не следва да намери отражение във VIES – декларация.

При положение, че като доставчик на посредническата услуга, оказвана във връзка с доставката на скрап се определи, че получателят има статут на данъчно незадължено лице, предвид Регламент 282/2011 г, следва да се приложи съответно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката на посредническата услуга е на територията на страната и същата е облагаема по смисъла на чл.12 от закона. С оглед на това дружеството като доставчик ще следва на начисли 20 на сто данък в издадената фактура, като отново същата не следва да намери отражение във VIES – декларация.