вторник, април 24

Следва на задълженото лице да му бъдат възстановени здравни осигуровки за периода 2000 г. – 05.2011 г., внесени на основание чл.40, ал.1,т. 2 от ЗЗ?

2_1273/06.08.2012 г.
ДОПК – чл.112;
чл.113;
чл.128, ал.1;
чл.129, ал.3;
КСО – чл.4, ал.3, т.2;
чл.4, ал.4;
чл.4, ал.6;
чл.6, ал.7;
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2;
чл.40, ал.1, т.4;
чл.40, ал.1, т.6;

С Разпореждане № …………… на районно управление „Социално осигуряване” – Пенсионен отдел, на физическото лице е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 07.07.2010 г. до 01.10.2014 г.
…………… е собственик на предприятие на едноличен търговец и обща регистрация по ДОПК от 02.01.2002 г.
За периода 2002 г.– 2010 г. предприятието на едноличния търговец е действащо, като за резултатите от стопанската си дейност, задълженото лице е подавало годишни данъчни декларации съгласно действащата нормативна уредба, съответно чл.41/чл.50 от ЗОДФЛ/ЗДДФЛ. За 2011 г. няма подадена годишна данъчна декларация.
Лицето е подавало информация с декларация образец №1 – за периода м.06/2006 г. – м.02/2011 г. с код 12 – самоосигуряващо се лице, но не е подавало годишни декларации обр.№ 6 за дължими осигурителни вноски за периода 2005 г. – 2011 г.
………………… не е подал декларации по образец за започване на дейност, за прекъсване или за прекратяване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, както и за избран вид на осигуряване.
Съгласно Разпореждане ………………… г., считано от 07.07.2010 г, ……………. е осигурен на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО – получена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.98, ал.8 от КСО.
……………….. е внесъл здравни осигуровки като самоосигуряващо се лице за периода от 01.2007 г. до 02.2011 г. с пропуск в осигуряването. От подадените декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и по чл.50 от ЗДДФЛ е видно, че лицето е извършвало дейност като ЕТ за периода 2002 г. – 20010 г.
Задълженото лице желае да му бъде възложена ревизия за периода 2000 г. – 05.2011 г. и да му бъдат възстановени здравни осигуровки за същия период.
Поставяте въпрос за това, дали следва на задълженото лице да му бъдат възстановени здравни осигуровки за периода 2000 г. – 05.2011 г., внесени на основание чл.40, ал.1,т. 2 от ЗЗО. Уточнявате още, че на ………… са връчени АПВ с № ……. и АПВ с № …. с отказ за възстановяване, които не са обжалвани.
С Разпореждане № ……. на РУСО – Пенсионен отдел удостоверява, че с Решение на НЕЛК София № ………… е определена намалена работоспособност на ………… в размер на 56% с дата на инвалидизиране 01.06.1997 г. и срок на инвалидността 01.10.2014 г.
Видно от съдържанието на приложените молби с вх.№ ………. и с вх.№ ………, подадени от физическото лице, последното счита, че е в правото си да претендира възстановяване на здравни осигуровки, предвид промяната в % на намалената работоспособност от 48% на 56%, считано от 01.06.1997 г. Претенцията за възстановяване на здравни осигуровки, съгласно последната молба вх………… се отнася за периода 2000 г. – м.05.2011 г.

Изхождайки от изложената в запитването информация, приложените към преписката документи и действащата към момента данъчно-осигурителна нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2, във връзка с чл.6, ал.7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.7 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лицата се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Следователно лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ когато са и пенсионери може да упражнят правото си на избор и да изберат да не правят вноски за държавното обществено осигуряване.

На основание чл.40, ал.1, т.4 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), здравноосигурителната вноска за пенсионерите е върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Здравноосигурителната вноска за тези лица е за сметка на републиканския бюджет. От горецитираното е видно, че няма нормативно изискване пенсионерите да правят здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет.
Възникват обаче случаи, в които въпреки че лице е пенсионер, то дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като в ЗЗО липсва разпоредба подобна на тази на чл.4, ал.6 от КСО, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица.
Поради това, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО включително и когато получават пенсии, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т.1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.6, ал.10 от КСО.
От гореизложеното се налага извода, че когато самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност в това си качество, независимо че е пенсионер, то подлежи на осигуряване и по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО съобразно вече цитираните сбор от осигурителни доходи и в предвидените за тях срокове.

По силата на чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Съобразно законодателната промяна извършена в чл.129, ал.3 изр.второ от ДОПК /Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г./ и предвид тълкувателно решение на ВАС №1 от 25.06.2012г., независимо от извършването на прихващане или възстановяване с АПВ издаден след 19.12.2007г., включително когато АПВ е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по общия ред на чл.112 и чл.113 от ДОПК.
Следва да имате в предвид, т.4 от Указание № 24-34-63 от 23.06.2012 г., съгласно което преклузивният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК се прилага и в случаите на установяване на задължителни осигурителни вноски, а именно:
„Ревизионните производства са установяване на задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”, включително по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, не следва да се образуват за периоди, относно които преклузивният срок по чл.109 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл, когато предвидения в чл.109 от ДОПК срок е изтекъл, в заповедта за възлагане на ревизия е недопустимо да се посочва, че при ревизията ще се установяват задължения за задължителни осигурителни вноски.”