понеделник, януари 22

Отчуждаване на имот за държавна нужда

 Съгласно § 1а, т.1 от ДР на ЗДСравностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.


РЕШЕНИЕ № 6294 София, 27.05.2016
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на девети май в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА,  ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ КУЦАРОВА и  ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ при секретар Десислава Александрова
и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ по адм. дело № 7996/2015. 

   Производството по делото е образувано по жалба на Е. М. П., срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имот – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път II-18 „Софийски околовръстен път от км.0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столична община, област С..
      Жалбоподателката обжалва решението в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот с номер по регистър 1325.12, в землището на кв. Т., ЕКАТТЕ 68134-КККР, Район Надежда, [община], в селскостопанска територия, нива с обща площ 5.003 дка, от които отчуждени 0.198 дка, стойност на паричното обезщетение – 2346 лева. Твърди, че решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота за занижена и не съответстваща на пазарните цени на имоти с подобни характеристики.
Ответната страна – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.

   Заинтересованите страни – министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата.

   Съдът, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Обратно на твърдяното в жалбата налице е оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти, като отчуждаването е въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

   Неоснователно е твърдяното в жалбата, че оспореното решение е подписано от лице без представителна власт. Видно от представената по делото заповед №КВ-62 от 09.06.2015 г., на подписалия решението заместник министър-председател е възложено да изпълнява функциите на министър председател за времето от 11 до 15 юни 2015 год. включително.
Не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на разпоредбата на чл.34б, ал.2 от ЗДС. Жалбоподателката е уведомена за оспореното решение съгласно изискванията на чл.61, ал.1 от АПК и е упражнила правото си на жалба в законоустановения срок.

   В оспорената му част Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот недвижим имот с номер по регистър 1325.12, в землището на кв. Т., ЕКАТТЕ 68134-КККР, Район Надежда, [община], в селскостопанска територия, нива с обща площ 5.003 дка, от които отчуждени 0.198 дка, стойност на паричното обезщетение – 2346 лева, собственост на жалбоподателката Е. М. П.. Правото на собственост се установява от представените по делото Решение №100-2 от 10.03.1999 г. на Общинска служба по земеделие и гори „Нови Искър” за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Н. М. С. и удостоверения за наследници №№ 62/13.03.2008 г. и ГР0104-870/03.06.2013 г. на Столична община.

   От представените и приети по делото скици №15-264434/31.07.2014 г., презаверена на 06.03.2015 г. и №43678/03.07.2012 г., издадени от СГКК [населено място] е видно, че имот с идентификатор 68134.1325.12, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес [населено място], район Надежда, местност Ч. – Т. е с трайно предназначение на територията „земеделска” и начин на трайно ползване „нива”.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1325.12 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключения по делото, съгласно които: стойността на обезщетението, определено по пазарни аналози за земеделски земи за Район Надежда за относимия период, от 02.04.2015 г. до 02.04.2014 г., възлиза на сума в размер на 1229 лева, като оценката на административния орган е в размер на 2436 лева и също е изготвена по пазарни аналози. Разликата се дължи на това, че при изготвяне на оценката административният орган е използвал само част от относимите сделки; при включени и две сделки с имоти с подобни характеристики, находящи се в район „В.”, представени от жалбоподателката стойността на дължимото се обезщетение възлиза на сума в размер на 3121 лева. Съдът възприема заключението на експертизата, като мотивирано и компетентно. То се основава на представени от страните доказателства, удостоверяващи извършени сделки с имоти, със сходни на отчуждавания характеристики, в относимия период, определен от ЗДС.

   Съгласно § 1а, т.1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота – § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.

   Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е с предназначение земеделска земя. Видно от доказателствата по делото, скици от СГКК С., отчуждаемия имот попада в район Надежда, местността Ч. – Т. и е с начин на трайно ползване – нива. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Надежда и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената част от собствения на жалбоподателите недвижим имот е следвало и е определено въз основа на сключени сделки, отговарящи на изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. При правилно възприетия начин на оценка, неправилно административния орган е определил обезщетение в размер от 2346 лева, използвайки само част от относимите пазарни аналози, а именно извършени сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики в относимия период. Видно от заключението на експертизата, стойността на обезщетението възлиза на сума в размер на 1220 лева, при ползване на всички относими сделки. Тъй като размера на паричното обезщетение, установен по делото, е по нисък от определения от административния орган, то последния не може да бъде изменян, тъй като би се влошило положението на оспорващите.

   Твърдяното, че равностойното парично обезщетение следва да се определи при използване, като пазарен аналог, отговарящ на изискванията на закона, на сключено в относимия период споразумение по чл. 178 от АПК не намира опора в закона. Това споразумение не съставлява друга възмздна сделка по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, относима към определяне на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.6 от АПК потвърденото от съда споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Не е налице и твърдяната нищожност и незаконосъобразност на оспореното пред съда решение на Министерски съвет, тъй като същото не е и не би могло да влезе в противоречие с постигнато споразумение по предходно решение на същия ответник. Негова последица е изплащане на дължимото се по постигнатото споразумение обезщетение, като не се твърди неизпълнение. При дадената от съда възможност от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, установяващи твърдяната незаконосъобразност на оспорения административен акт.
   С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имот – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път II-18 „Софийски околовръстен път от км.0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства” на територията на Столично община, област С. в обжалваната му част, относно определеното равностойно парично обезщетение за отчуждената част от собствения и имот с идентификатор по ККР № 68134.1325.12, находящ се в [населено място], Район Надежда, Област С. град.
Решението не подлежи на обжалване.