вторник, април 24

Ред и предоставяне на ваучери за храна на работници и служители

ЗКПО – чл.204, т.2, буква „б“; ЗКПО – чл.209, ал.1; ЗКПО – с § 1, т. 34 от ДР; Наредба №7 от 2003 – чл.2, ал.2; Наредба №7 от 2003 – чл.23, ал.3; КТ – чл.293 и чл.294

Провели сте Общо събрание на работниците и служителите в дружеството, на което сте взели следните решения:

– Съгласно Решение №1 предоставяте ваучери за храна в размер на 60 лева на целия персонал, назначен по трудов договор, както и по договор за управление и контрол, според списъчния състав, изготвен на база месечна ведомост за работна заплата. Размерът на придобивката не обвързвате с отработеното време.

На постъпилите през месеца служители и работници предоставяте ваучер също в размер на 60 лева.

Спрямо напусналите през месеца прилагате разпоредбата на чл.14, ал.4 от Наредба №7 от 2003 година за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор.

Работници и служители, с които дружеството е прекратило трудово-правните  взаимоотношения, не могат да се възползват повече от социалната придобивка – ваучери за храна.

Съгласно Решение №2 е определен ред и срок за получаване на ваучерите, а именно лично, срещу подпис, в диапазона от 10-то до 20-то число на месеца.

В случай, че някой от наетият  персонал няма възможност да получи ваучера при тези условия, предприятието му предоставя няколко възможности за снабдяване с него: лично явяване след 20-то число, но не по-късно от края на месеца; упълномощаване на друго лице; доставяне чрез куриер за сметка на лицето и др.

Непотърсените ваучери до края на месеца отразявате по номинална стойност в разчетна сметка като салдо и същевременно прехвърляте като налични за ползване в следващата месечна квота.

Като счетоводен разход дружеството отразява само сумата на ефективно реализираните /получените/ ваучери.

Във връзка с изложените факти и обстоятелства поставяте следните въпроси:

– Нарушавате ли правото за достъпност след като на напусналите през месеца работници и служители не предоставяте ваучери за храна.

– Правилна ли е възприетата от дружеството политика за прехвърляне на наличните и непотърсени ваучери към края на месеца за ефективно ползване през следващия месец. Ако не е правилно това решение, кое е нормативното основание.

        Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразяваме следното становище по поставените въпроси:

          Документално обоснованите социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите на основание чл.204, т.2, буква „б“ от ЗКПО.

          Не подлежат на облагане социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.

          Според §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда /КТ/ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

          Ваучерът за храна е придобивка, предоставена в натура, тъй като се предоставя на хартиен носител, под формата на ценна книга, а не на пари в брой.

     Сферата на социалната политика предполага многообразие на видовете социални придобивки, които работодателят може да предостави на наетия персонал. Предвид  това е необходима внимателна преценка за изпълнение на критерия за общодостъпност за всеки вид социален разход от гледна точка на неговото естество и предназначение.

          Така например, достъпността на социални придобивки като ползване на почивни, спортни или културни бази на предприятието не би следвало да  е обвързана с отработеното време от техния ползвател. Те следва да са достъпни по право за всички, тъй като са насочени към свободното време на наетите работници и служители, докато са в отпуск, в извънработно време, в почивни дни. В тези случаи обвързването на правото на достъп до такива придобивки с отработените за даден период дни, ще е в противоречие с тяхната същност и цел.

          Други са характерът и естеството на социалните придобивки, които работодателят предоставя на персонала за да облекчи неговото трудово ежедневие, като столово хранене, купони или ваучери за храна, транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно и др. Т.е. този вид социални разходи          предполагат техният ползвател да се явява на работа.

          Друг критерий при определяне общодостъпността на социалните разходи по смисъла на определението, дадено с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е  редът и начинът за тяхното предоставяне. Законът урежда две алтернативни възможности с еднаква тежест, а именно :

  • по реда и начина, предвидени в чл. 293 от Кодекса на труда (КТ), или
  • по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

          Следва да се посочи обаче, че ако дадена социална придобивка не изхожда от волята на работниците и служителите, които фактически са нейни ползватели, това ще е по-скоро отклонение от общоприетия с чл. 293 от КТ принцип.

          Изхождайки от коментираното дотук, както и предвид изложеното в запитването, че работниците и служителите са приели с решение на общото събрание да не се предоставят ваучери за храна на тези членове на персонала, които са напуснали през месеца, може да се приеме, че не сте нарушили правилото за общодостъпност на този вид социална придобивка.

          Независимо от горното, в случай, че общото събрание на работниците и служителите реши да се изплащат ваучери за храна и на лицата, през месеца, в който те прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, няма нормативна пречка за това, ако е спазено изискването на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО – договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.

          В запитването е описано, че с Решение №1 на общото събрание на работниците и служителите е определено ваучери за храна да получават всички лица, които фигурират в списъчния състав на предприятието на база месечна ведомост за работна заплата. Това предполага, че в този списъчен състав попадат и лицата, които са в болнични, в платен и неплатен отпуск, майки, отсъстващи поради временна неработоспособност и отглеждане на деца и др., т.е. лица, които поради обективни причини биха могли да не получат ваучерите в рамките на месеца по описаните от Вас начини.

          Считаме, че ако прехвърлянето на неизползваните ваучери за месеца/месеците, за реализирането им през следващия месец, води до това, тези лица да бъдат лишени от правото да ползват ваучер за месеца/месеците, през които те са отсъствали, това би довело до нарушаване на изискването за общодостъпност на тази придобивка.

          Това е така, защото невъзможността на член от персонала да получи ваучер за храна за съответния месец, не би следвало да води до лишаването му от това негово право, ако това не е била волята на работниците и служителите, изразена чрез техните представители на общото събрание пред работодателя. В този смисъл тази придобивка  няма да има социален характер по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.

          В ЗКПО няма правила, които да уреждат как да бъдат реализирани от предприятието неизползваните /неполучените/ в рамките на съответния месец ваучери от членове на персонала.

          Правилата за ползване на ваучерите за храна, включително и на неполучените от техните ползватели, са уредени в Наредба №7 от 2003 година за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор

          Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл.2, ал.2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство.

          Съгласно чл.23, ал.3 от Наредба № 7 работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал, като изпълнителят /операторът/ се задължава да ги замени с нови или да възстанови заплатената за тях сума.

          Изхождайки от горните разпоредби, предприятието може да задържи неизползваните ваучери до изтичане на техния срок на валидност, след което да приложи разпоредбата на чл.23, ал.3 от Наредба №7.

          Обръщаме внимание, че в хипотезата на реализиране от работодателя на няколко ваучера за минали периоди, неполучени от член на персонала, в рамките на съответния текущ месец, следва да бъде приложена нормата на чл.214, ал.2 от ЗКПО – превишението над 60лв.месечно за всяко наето лице подлежи на облагане с данък върху разходите.

          Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация, от Министерство на финансите е издадено Указание № 3/21.05.2005г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФ  на адрес www.minfin.bg

          Въпреки, че цитираното указание е издадено при действието на отменения ЗКПО, считаме, че изразеното в него становище може да бъде отнесено и към действието на ЗКПО в сила от 01.01.2007г. и към настоящия момент.

 1119_15_OZ_2_01