Данъчно третиране по (ЗДДС) при търсене и проучване на природен газ

 ЗДДС, чл. 12, ал. 1;  ЗДДС, чл. 69; ЗДДС, чл. 70; ЗДДС, чл. 71; ЗДДС, чл. 82, ал. 1
Относно: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на предоставяне на  разрешение за търсене и проучване на природен газ от държавен орган срещу заплащане на “бонус” от титуляра на разрешението
Дружество, регистрирано по ЗДДС лице, е определено за титуляр на разрешение за търсене и проучване на природен газ съгласно Решение на Министерски съвет от 2012 г. В проекта за договор, който предстои да бъде сключен с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), е включена клауза, според която договорът влиза в сила след неговото подписване и след плащането на еднократна сума в определен размер, наречена “бонус при подписване на договор за търсене и проучване”. Бонусът следва да бъде платен от дружеството на възложителя по договора – МИЕТ.
Въпросите Ви са:
1.Следва ли “бонусът при подписване на договора за търсене и проучване” да се счита за облагаема доставка по смисъла на ЗДДС?
2. В случай, че е налице облагаема доставка, с какви документи (освен фактура) е необходимо да се документира, за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за дружеството?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС определя като независима икономическа дейност всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. От друга страна на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки. Предвид § 1,   т. 7 от ДР на ЗДДС за целите на този закон “дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт” са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.”
Тъй като договореното плащане от дружеството – титуляр на разрешението за търсене и проучване на еднократна сума, наречена “бонус при подписване на договора за търсене и проучване” не представлява такса, установена с нормативен акт, в случая МИЕТ не извършва доставката в качеството си на държавен орган по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, поради което относно предоставената услуга МИЕТ се явява данъчно задължено лице, което извършва независима икономическа дейност. В тази връзка договореното плащане следва да се третира като насрещна престация за извършване на доставка на услуга, свързана с предоставяне на титуляра на разрешението на право да извършва дейности по търсене и проучване на подземни богатства и съответстващите на тези дейности права на същия по чл. 28 и чл. 29 от Закона за подземни богатства (ЗПБ).
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В случая доставката на услуга, свързана с предоставяне на титуляра на разрешението на право да извършва дейности по търсене и проучване на подземни богатства при условията на Раздел II от ЗПБ е облагаема доставка, тъй като не попада в изрично посочените като освободени доставки по Глава четвърта от ЗДДС. Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка (чл. 82, ал. 1 от ЗДДС). Следователно за МИЕТ като доставчик по доставката възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 67 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. В зависимост от това, дали данъкът е включен или не в договорената цена, за изчисляването му се прилага съответната формула по чл. 53 от ППЗДДС.
По втори въпрос:
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на      чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по Глава четвърта, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
При условие, че получената по договора доставка на услуга (право да извършва за своя сметка дейности по търсене и проучване) е предназначена за извършване на последващи облагаеми доставки и по отношение на тази доставка дружеството притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред, право на приспадане на данъчен кредит е налице, на основание чл. 69 от същия закон.

Оценете статията

Вашият коментар