Какви действия следва да се предприемат, за да се коригира здравноосигурителния статус на лицето?

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827 Изх. № 24-34-126 Дата: 05.10.2012 год. ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3; ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2; ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4. Във връзка с Ваше запитване, препратено ни по компетентност от Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …..и заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № …………/2012 г., изразявам следното становище: Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, госпожа…………………., ЕГН ……………….., е работила в Сърбия 33 г. 10 м. и 20 дни, в резултат на което е придобила право на пенсия за възраст, считано от 01.07.2009 г., отпусната по реда, предвиден в сръбското осигурително законодателство. В Република България същото лице пребивава и упражнява трудова дейност за периода от 15.04.2008 г. до 14.07.2009 г., за което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 04.04.2011 г. с разпореждане …………….на ТП на НОИ гр……………. Г-жа …………… представя документ за самоличност, с който удостоверява, че й е разрешено постоянно пребиваване в България от 15.07.2010 г. През м. юни 2012 г. лицето установява, че е с прекъснати здравноосигурителни права и не може да ползва медицинска помощ, предоставена за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) въз основа на справка за задължително здравно осигуряване, издадена от НАП. Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос: Какви действия следва да се предприемат, за да се коригира здравноосигурителния статус на лицето? Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г. В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за Вас възниква от датата на получаване на разрешението за постоянно пребиваване в Република България (15.07.2010 г.). Следва да имате предвид, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за пенсионерите от държавното обществено осигуряване (ДОО) или от професионален пенсионен фонд се определя от размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Следователно, от 04.04.2011 г. здравноосигурителните вноски за Вас в качеството Ви на пенсионер от ДОО са за сметка на републиканския бюджет. От 01.09.1958 г. е в сила Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия (Конвенцията), ратифицирана с Указ № 115 на Президиума на Народното събрание от 8.03.1958 г. – (Обн., Изв., бр. 69 от 29.08.1958 г.). При изпълнението на Конвенцията се прилагат следните законодателства: В Народна република България: – законодателството по пенсионното осигуряване; – законодателството по социалното осигуряване; – законодателството относно добавките за деца. По отношение на Федеративна народна република Югославия: – законодателството по социалното осигуряване; – законодателството за добавките за деца; – законодателството за материално обезпечаване на работниците при временна трудова незаетост. В материалния обхват на Конвенцията от българска страна са включени разпоредбите за социално осигуряване. Съгласно чл. 2, ал. 2, изр. 1 Конвенцията се отнася също така и за прилагане на законодателствата, с които се изменят или се допълват законодателствата, посочени в точка 1 на същата разпоредба. Предвид това, в термина „социално осигуряване” понастоящем се включва и действащото българско законодателство за здравно осигуряване. „Орган по социално осигуряване” по смисъла на чл. 1, т. 3 от Конвенцията по отношение на обезщетенията в натура от страна на България се явява Националната здравноосигурителна каса за здравните грижи в обхвата на задължителното здравно осигуряване и Министерство на здравеопазването – за медицинската помощ в обхвата на чл. 82 от Закона за здравето (ЗЗ). В случай, че съгласно цитираната по-горе Конвенция, за периода от получаване на разрешението за постоянно пребиваване в Република България (15.07.2010 г.) до датата на придобиване право на пенсия от ДОО (04.04.2011 г.) за Вас е било приложимо сръбското законодателство, Вие следва да представите в компетентната Териториална дирекция на НАП формуляр, издаден на основание на въпросната Конвеция, който да удостовери периодите на осигуряване съгласно чуждото законодателство и въз основа на който да бъде коригиран здравноосигурителният Ви статус. Приложеното към запитването легализирано решение за отпускане на пенсия като гражданин на Сърбия не би могло да послужи като оправдателен документ за корекция на здравноосигурителния Ви статус, тъй като това решение не удостоверява конкретни периоди, през които за Вас е било приложимо сръбското законодателство. Ако не представите необходимото удостоверение, за Вас са дължими здравноосигурителни вноски, определени по реда на ЗЗО, считано от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Тъй като изложената в запитването Ви фактическа обстановка е непълна, следва да бъде разгледана и хипотезата, при която е налице двойно гражданство – българско и сръбско. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година /Решение № 3 на КС от 8 февруари 2001 г./. Предвид изложеното, лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи извън страната повече от 183 дни през календарната година, не подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, тези лица следва да представят в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес следните документи: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай, че има документи на чужд език, те следва да бъдат преведени и легализирани. ЗАМЕСТНИК- ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ: /СТОЯН МАРКОВ/

Становища на НАП

Оценете статията

Вашият коментар