ЗДДС, чл. 45, ал. 1; ЗДДС, чл. 45, ал. 3; ЗДДС, чл. 45, ал. 4; ЗДДС, чл. 45, ал. 7; ЗДДС, чл. 79, ал. 1; ЗДДС, чл. 86, ал. 1; ЗДДС, чл. 86, ал. 3; ДР на ЗДДС, § 1, т. 5.
Дружеството е с основна дейност месопреработване. Притежава недвижими имоти – търговски обекти, които отдава под наем. През 2016 г. дружеството придобива чрез възлагане за строеж сграда, която има обособена част за търговска дейност и жилищна част, която ще отдава под наем на физически лица. За строежа на сградата строителят е издал фактура с начислен данък върху добавената стойност (ДДС).
Поставените в запитването въпроси по същество са следните:
Налице ли е основание за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, при условие, че част от сградата се използва за облагаеми доставки, а другата част дружеството има намерение да използва за освободени доставки – отдаване под наем на физически лица?
Какво следва да е данъчното третиране по ЗДДС, ако след извършена корекция по чл. 79 от ЗДДС, впоследствие недвижимият имот бъде продаден и от значение ли е обстоятелството, дали получател по доставката е физическо или юридическо лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Независимо от ал. 1 и 3 на чл. 79 от ЗДДС, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), лицето дължи данък в размер, определен по формулите, посочени в ал. 6 на същата разпоредба, съответно за недвижимите вещи – т. 1 и за всички останали стоки или услуги – т. 2.
Според регламентираното в чл. 45, ал. 4 от ЗДДС освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. В случаите на доставка по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от ЗДДС доставчикът може да избере тя да бъде облагаема, на основание ал. 7 от същата разпоредба.
Предвид изложеното, при условие, че дружеството има намерение да използва част от недвижимия имот за извършване на освободени доставки на услуги (не е упражнило правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС), за него ще възникне задължение за извършване на корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС. В този случай, доколкото недвижимият имот е дълготраен актив по смисъла на ЗКПО, дължимият данък за частта от недвижимия имот, която ще се използва за извършване на освободени доставки ще се определи съгласно чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Когато след извършена корекция по чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, недвижимият имот бъде продаден, статутът на получателя по доставката, дали е физическо или юридическо лице, не е от значение. При последващата продажба на този недвижимия имот, от значение би било обстоятелството, дали към момента на продажбата същият е нова или стара сграда, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, съответно дали доставката е освободена или облагаема. В тази връзка, следва да се има предвид:
2.1. Когато към момента на последващата доставка на недвижимия имот, същият е нова сграда, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС:
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС (ДР на ЗДДС), „нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
В този смисъл, при условие, че към момента на последващата доставка на недвижимия имот, същият е нова сграда по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, доколкото тази доставка е облагаема по аргумент на противното от чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, дружеството следва да извърши корекция съгласно чл. 79, ал. 8 от ЗДДС (да увеличи размера на ползвания данъчен кредит) за частта от недвижимия имот, която е използвало за извършване на освободени доставки. В този случай, при извършване на последващата доставка на недвижимия имот, доставчикът следва да начисли данък върху добавената стойност, на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
2.2. Когато към момента на последващата доставка на недвижимия имот, същият не e нова сграда, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС:
При условие, че последващата доставка на този недвижим имот е освободена, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, за същата не следва да се начислява данък върху добавената стойност, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно който не се начислява данък при извършване на освободена доставка. В този случай, дружеството следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит за частта от недвижимия имот, която е използвало за извършване на облагаеми доставки, като размерът на дължимия данък за тази част ще се определи съгласно чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
При условие, че доставчикът (дружеството) упражни правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и при последващата доставка на недвижимия имот избере същата да е облагаема, относимо е изложеното в т. 2.1 относно последващата облагаема доставка на имота.
ZDDS_24-38-39