чл. 133, ал. 2 от ЗДДС
чл. 19, т. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е регистрирано лице за целите на ДДС в Словения, със седалище и адрес на управление в същата страна.
GEN-…… е получило лиценз за търговия в България, разрешаващ й да оперира на българския пазар на електроенергия на едро, като чуждестранна компания.
Всички търговски и след търговски дейности се извършват от Словения, като в страните от Европейския съюз дружеството работи само с един ДДС номер /словенски ДДС регистрационен номер/, без да създава клон или представителство.
На българския пазар на електроенергия компанията присъства посредством дъщерно дружество „Г” ЕООД, което през 2010 г. е получило лиценз за търговия и сключва всички други необходими договори, за да може да оперира ежедневно на българския пазар на електроенергия.
Според изложеното в запитването дружеството счита, че по отношение на ДДС за внесена в България електроенергия и изнесена такава, следва да се прилага принципа на обърнатото начисляване, като GEN….. ще се придържа към модела на работа в страните от ЕС, да работи само със словенския ДДС регистрационен номер.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли чуждестранното юридическо лице да оперира на Българския енергиен пазар със словенски ДДС номер без да има местно данъчно представителство?
2. Задължено ли е дружеството да се регистрира пред НАП със словенския ДДС номер и следва ли да се отчита на месечна база за целите на ДДС?
3. Къде следва да се отчитат сделките по Интрастат – в България или в Словения?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Редът за регистрация на чуждестранни лица по ЗДДС е уреден в чл. 133 от с.з., който предвижда две хипотези на задължителна регистрация:
– за чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор /чл.133, ал. 1 от ЗДДС/ и
– за чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор /чл. 133, ал. 2 от ЗДДС/.
И в двата случая регистрацията е задължителна и зависи от настъпването цитираните обстоятелства – наличие на постоянен обект в България или извършване на облагаеми доставки с място на изпълнение в България.
Ако чуждестранно лице не изпълни задължението си за регистрация, органът по приходите от НАП може да го регистрира по своя инициатива по реда на чл. 102 от ДОПК.
В случай, че дружество има статут на търговец на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ с лицензия за търговия с електрическа енергия, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, която му дава право да оперира на българския пазар на електроенергия при осъществяване на търговски сделки, то по принцип може да се идентифицира със словенския ДДС регистрационен номер, ако не отговаря на задължителните изисквания за регистрация на чуждестранни лица по ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно член 38 от Директива 2006/112/ЕО в случаите на доставка на електроенергия за данъчно задължен дилър, за място на доставка се счита мястото, където данъчнозадълженият дилър е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките. „Данъчно облагаем дилър“ означава данъчнозадължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупките на газ или електроенергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление е незначително. Идентично на това понятие е понятието „Търговец на електрическа енергия”, въведено с т. 27 от §1 от ДР на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на електрическа енергия, когато получател по нея е търговец на електрическа енергия се определя съгласно чл. 19, т. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, за когото се доставят стоките, а когато няма такова седалище или обект – постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя. Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Разпоредбите на ЗДДС не предвиждат деклариране на доставките от получателя-търговец на електрическа енергия, в случай, че същия не е установен на територията на страната по седалището или постоянният обект.
По трети въпрос:
Запитването, в частта относно подаване на Интрастат декларация е препратено по компетентност с писмо изх.№ 20-00-294/28.08.2012 г. до дирекция „Интрастат“ при ЦУ на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.