КСО –чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 6, ал. 3
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 12-14
ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „а“ и „б“
Посочвате, че фирмата Ви е регистрирана по ЗДДС и осъществява дейността – почистване, шлайфане и боядисване на кораби в Германия и Франция. От 01.03.2016 г. имате сключен договор за извършване на антикорозионна работа в Кувейт. За тази цел сте назначили работници с трудови договори, които командировате там.
Задавате следните въпроси:
Върху какъв осигурителен доход следва да осигурявате командированите работници и трябва ли те да имат издадено удостоверение А1 от НАП или това не се отнася за тази държава?
Следва ли да начислявате ДДС при издаване на фактура на другата фирма, която също е регистрирана по ЗДДС?
В какъв размер трябва да бъдат дневните пари при командировка и считат ли се същите за изплатени заплати на командированите работници?
По първи въпрос:
Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях (чл. 6, ал. 2, т. 1 и 3 от КСО).
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Съгласно чл. 12 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство. В чл. 13, ал. 1 от същата наредба е указано, че осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от КСО, а за работещите по служебни правоотношения са за сметка на държавния бюджет. Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 25-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 13, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1, се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на начисляването или плащането (чл. 14 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).
Предвид цитираните разпоредби, представляваното от Вас дружество в качеството му на осигурител (работодател) за командированите работници следва да ги осигурява по описания по-горе ред за времето, през което работят в Кувейт. Дължимите осигурителни вноски се изчисляват върху получените брутни месечни възнаграждения (включително начислените и неизплатените или неначислените възнаграждения), но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии.
По отношение спазването на „минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава“ следва да имате предвид, че това е условие, въведено с чл. 6а, ал. 1 от КСО, се отнася за лицата, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, т.е. лицата трябва да са командировани в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария за срок по-дълъг от 30 календарни дни.
При командироване на работници в Кувейт дружеството (работодателят) няма задължението да уведомява компетентната териториална дирекция на НАП за тази ситуация, съответно да подава искане за издаване на удостоверение А1 за лицата, тъй като това е изискване съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, в чийто териториален обхват попадат държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария.
По втори въпрос:
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество има за предмет на дейност – почистване, шлайфане и боядисване на кораби в Германия и Франция. Посочили сте, че от 01.03.2016 година имате сключен договор за осъществяване на антикорозионна работа в Кувейт, като получател на услугата е фирма, регистрирана по ДДС във Франция.
С оглед на обстоятелството, че предмет на доставката е работа върху движима вещ, каквито са корабите, независимо, че мястото на работата е територия извън територията на ЕС – Кувейт, считаме, че е налице доставка на услуга, мястото на която следва да се определи по реда на чл.21 от Закона за данък върху добавената стойност. Предвид на обстоятелството, че получателят по доставката е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС във Франция, на основание чл.21, ал.2 считаме, че мястото на изпълнение на същата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случай, обаче, че тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Определение на понятието „постоянен обект“ е дадено с текста на Параграф 1, т.10 от ДР на ЗДДС, а именно: това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Тъй като считаме, че обекта на който се извършват услугите е движима вещ, и като такова не би могло да бъде определено като „постоянен обект“ по смисъла на Параграф 1, т.10 от ДР на закона, то мястото на изпълнение на съответната доставка следва да се определил като мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а именно, територията на Франция, където е регистриран по ДДС.
На основание гореизложеното, в издадената от българското данъчно задължено лице фактура, като основание за неначисляване на данък следва да бъде посочен текста „чл.21, ал.2 – обратно начисляване“, съгласно нормата на чл.114, ал.4 от ЗДДС. В тази връзка и на основание чл.125, ал.2 от материалния закон, като доставчик на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в случая на запитването – Франция, представляваното от Вас юридическо лице следва заедно със справката – декларация за съответния период да подаде и VIES – декларация за тази доставка на услуга.
По трети въпрос:
Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗДДФЛ постановява, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство. Следователно за целите на тази разпоредба е необходимо да са спазени изискванията за документиране, установени, както в счетоводното законодателство, така и в специалните нормативни актове – Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
В чл. 26, ал. 1 от НКС е постановено, че на командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платените (вкл. за данъци и такси) срещу представен документ, издаден по установения ред, но не повече от утвърдената сума за една нощувка. Съгласно чл. 15, ал. 1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2, като на основание чл. 37, ал. 2 от същата наредба квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел.
От цитираните разпоредби е видно, че за покриване на разходите на командированите лица за нощувки се изплащат квартирни пари срещу представяне от тяхна страна на документ, което води до извода, че документът следва да бъде издаден на името на командированото лице.
По смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б“ от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Когато размерът на дневните пари надвиши двукратния, то превишението следва да се включи в облагаемия доход, начислен за съответния месец на работника или служителя.
20-19-10