Прилагане на ЗДДС по проекти финансирани от Европейската комисия

ЗДДС, чл. 3, ал. 5;
ЗДДС, чл. 69;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1.
Относно: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 24-34-100/04. 07. 2012 г., е изложено следното:
……………………………………………………….…………………..е юридическо лице, регистрирано по реда на ЗДДС. При изпълнение на дейностите по проекти, финансирани от Европейската комисия или от трети страни, по които ……..е бенефициент, се извършват плащания към фирми, доставчици на стоки или услуги с включен в тях ДДС. В същото време ……… няма възможност да възстановява по пряк или косвен начин включения във фактурите ДДС.
Поставеният в запитването въпрос, по същество е следният:
Възстановим или невъзстановим (по пряк или косвен начин) е платеният от ………. данък върху добавената стойност, при изпълнение на дейностите по проекти, финансирани от Европейската комисия?
С оглед на това, че изложеното в запитването и поставеният въпрос са формулирани общо и не дават възможност за конкретен отговор, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:
            Съгласно § 1, т. 1 от ПМС № 62 от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007-2013 г., „Възстановим данък добавена стойност“ е сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на Закона за данък върху добавената стойност лице има право да приспадне от задълженията си по Закона за данък върху добавената стойност, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона.
В този смисъл, при определянето на данъка върху добавената стойност като недопустим разход за  финансиране от оперативната програма, от значение е, дали за бенефициента е налице възстановим данък върху добавената стойност, т.е налице  ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените от него доставки на стоки и услуги, при изпълнение на дейностите по проектите, финансирани от Европейската комисия.
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС, възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
С оглед на това, че в конкретния случай, получател по доставките е орган на държавната власт, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС стеснява обхвата на дейностите/доставките, по отношение на които, държавата, държавните и местните органи са данъчно задължени лица по реда на същия закон. На основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, държавата, държавните и местните органи не са данъчно задължени лица, по реда на същия закон, за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на дейностите и доставките, изброени в т. 1 от същата разпоредба, както и за доставки, които ще доведат до значително нарушаване правилата на конкуренцията – чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС.
В този смисъл, и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит (недопустим разход за финансиране) за получените стоки и услуги, същите следва да са предмет на последващи облагаеми доставки.
При условие, че получените стоки и услуги са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност (изпълнение на правомощията по реда на ЗМВР), право на приспадане  на данъчен кредит не е налице, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС, т. е. невъзстановим данък. В тези случаи, и доколкото, получател по доставките е орган на държавната власт, за да се определи като допустим разход за финансиране, данъка следва да бъде невъзстановим и по косвен начин.
            Изразяването настановище относно възстановяването по косвен начин на платения данък върху добавената стойност от ………, не е от компетентността на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар