Прилагане на ЗДДС при интернет търговия по модел dropshipping

23.11.2012 | Автор: | Публикувано в Становища на НАП

 

ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС

В Дирекция «ОУИ»-                 постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-616/ 14.09.2012г. Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството възнамерява да започне интернет търговия на т.нар. dropshipping модел – изключително разпространен модел на електронна търговия, по който работят най-големите електронни магазини в света. Ще се направи доброволна регистрация по ЗДДС в страната. Предложена е примерна схема на продажбите: физически лица без регистрация по ДДС от Франция  – крайни потребители ще поръчват избрани от тях стоки. Дружеството ще ползва услугите на различни производители – например от Германия, който е регистриран по ДДС. Дружеството изпраща поръчка на немската фирма, която изпраща стоката директно на физическото лице във Франция. Транспортът се осъществява с куриер, който е поръчан от немската фирма. Немската фирма фактурира стоката и транспорта на дружеството, което от своя страна издава фактура на крайния потребител-френското лице. В случая поръчката е от ДНЗЛ от Франция, изпратена е до немската фирма, която изпраща стоката от името на българското дружество до френския клиент.

Поставени са следните въпроси:

1. Колко доставки възникват в случая и как да се третират?

2. Как да се третира продажбата от дружеството на френския потребител – ДНЗЛ и дистанционна продажба ли е?

3. Как се третира покупката от производителя в Германия?

            4. Възниква ли задължение за регистрация в друга държава членка на ЕС и при какви условия?

            5.  Ако стоката се купи от Китай и се достави на физическото лице  във Франция как ще се третира?

            6. Ако стоката тръгва и пристига в една и съща държава, членка на ЕС – например клиента е в Германия и производителя е в Германия- как ще се третира?

            7.  Може ли вместо да се издават отделни  фактури, да се въвеждат в дневниците наведнъж всички продажби за месеца към физическите лица от ЕС, например с отчет за продажби по чл.119 от ЗДДС?

            8. Нужен ли е договор с всеки доставчик поотделно, за да е документално обоснована доставката?

При така изложената непълна фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС  и Правилника за прилагане на ЗДДС, изразяваме следното принципно становище:

Видно от фактическата обстановка на запитването,  дружеството ще закупува стоки от дружества в държави членки и ще ги продава на данъчно незадължени лица в различни държави членки.

По първи  и трети въпрос:

Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка. По смисъла на разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. По силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо от посоченото общо правило наал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.

В случай, че българска фирма – регистрирана по ЗДДС, купува стока от регистрирано по ДДС лице в друга държава членка и стоката се транспортира от държавата-членка на доставчика до друга държава членка, ще е налице вътреобщностно придобиване на стока. Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им – в случая – Франция. В случай, че вътреобщностното придобиване е обложено в България и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2. Тъй като данъчнозадължените лица могат да бъдат регистрирани за целите на ДДС в повече от една държава членка, при осъществяване на ВОП, кактоДиректива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, така и ЗДДС, не съдържат изискване с идентификационния номер по ДДС на коя държава членка следва да се идентифицира лицето във връзка с придобиването. Въпрос на негов избор е кой идентификационен номер ще предостави на доставчика си. В зависимост от това е и данъчното третиране на мястото на изпълнение на ВОП.

Съгласно чл.9, ал.1 от ППЗДДС, за доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната приходна администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от същия закон и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1 от правилника, на основание чл. 10, ал. 1 от ППЗДД,  лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол. Протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило със съответния документ. Ако придобиващият не удостовери, че придобиването е било обложено с ДДС в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то ВОП е обект на облагане с ДДС в България.

По втори въпрос:

Продажбата на стока на данъчно незадължено лице би попаднала в хипотезата на чл.14 от ЗДДС при едновременно изпълнение на няколко условия. Следва да се има предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Общността към нерегистрирани лица в рамките на Общността.

Дистанционна продажба по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:

1.     стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

2.     доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

4.  стоките:

-   не са нови превозни средства, или

-   не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

-   не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Важно за облагането с ДДС на доставките при условията на дистанционна продажба на стоки е определянето на мястото на изпълнение на доставката. В тази връзка в чл. 20, ал.1 от ЗДДС се регламентира, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато:

1.  доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;

2.  извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на друга държава членка не надвишават определения за държавата членка праг.

От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.

До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл.66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто.

Декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.

При положение, че дружеството достигне прага за регистрация в друга държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на РБългария, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.

По четвърти въпрос:

Относно задълженията за регистрация по ДДС в други държави членки, НАП не може да изразява становище. Необходимо е да проучите условията за регистрация в съответната държава членка.

По пети въпрос:

При осъществяване на доставка на стоки, мястото на изпълнение се определя съгласно разпоредбите на чл.17 от ЗДДС. Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Доколкото не сте уточнили в кой момент ще се прехвърли собствеността на клиента не можем да дадем изчерпателен отговор.

В случая, когато стоката се намира на територията на Китай към момента, в който започва изпращането й или превозът й към получателя –ДНЗЛ от Франция,  следователно мястото на изпълнение на тази доставка ще е на територията на Китай по силата на чл.17, ал.2 от ЗДДС.

В случай, че Вие осъществите внос на необщностната стока на територията на Франция, доставката към френския клиент е на територията на Франция и е необходимо да се съобразите с френското законодателство.

По шести въпрос:

В случай на покупка на стока от доставчик в Германия, като стоката не напуска територията на Германия, за Вас няма да е налице хипотезата на чл.13, ал.1 и чл.62, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.2 от ЗДДС, доставката към последващия клиент е на територията на Германия и е необходимо да се съобразите със съответното законодателство.

По седми въпрос:

Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

По смисъла на чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС, фактура може да не се издава  за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.

Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

По осми  въпрос:

Във връзка с документалната обоснованост, следва да притежавате първични документи по смисъла на чл.7 от ЗСч и данъчни документи по смисъла на чл.112 от ЗДДС. Въпросът относно наличието на договори не е от компетентността на НАП и същият има характер на правна консултация, но следва да имате предвид, че наличието на писмени договори подпомага доказването на облигационните отношения с контрагентите и основанието за осъществяване на стопанските операции. Трябва да се съобразите с изискванията на приложимото законодателство за формата на валидност, в която следва да бъдат сключени договорите.

Подобни статии:

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Други статии от Категория ‘Становища на НАП’