Приложение на разпоредбите на ЗДДС във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси”

ЗДДС, чл. 41, т. 1;

ЗДДС, чл. 69;

ЗДДС, чл. 70;

ЗДДС, чл. 71.

Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (РЧР)

Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 12-00-366/27. 06. 2012 г., е изложено следното:

Агенция ……………. в качеството си на междинно звено, управлява схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

В тази връзка, в запитването са изложени следните казуси:

Казус І:

Юридическо лице е бенефициент по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Вземи живота си в свои ръце” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. В изпълнение на проекта ще се осъществят следните дейности: проучване на обезкуражени и неактивни лица за идентифициране, обособяване във фокус групи и мотивиране; професионално обучение на маргинализирани лица по специалности „Основни и довършителни работи в строителството”, „Пътища, магистрали и съоръжения”, „Армировка и бетон” и обучение за придобиване на ключови компетенции „Дигитална компетентност”; предоставяне на посреднически услуги за осигуряване на възможност за стажуване на лицата, успешно завършили обучението при работодатели – партньори по проекта и бенефициент.

Основната дейност на юридическото лице е строителство на жилищни и нежилищни сгради. Обученията по проекта ще се осъществят от център за професионално обучение към юридическото лице, което притежава издадена лицензия, на основание чл. 22, ал. 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).

Бенефициентът и партньорите ще наемат обучаемите лица след успешно завършен курс на обучение, като стажанти за период от 3 месеца.

По казуса са поставени следните въпроси:

1.                          Как следва да се третира обучението от бенефициента на безработните лица, при условие, че за извършването на същото не се издава данъчен документ?

2.                          В описания случай, кое се определя като последваща доставка – обучението на безработни лица или продажбата/отдаването под наем на стоки и услуги, изработени от лицата след като им е повишена квалификацията и са наети за стажуване?

3.                          При определяне на дейността, като част от независимата икономическа дейност на бенефициента или като различна от тази дейност, не следва ли да се има предвид последващите доставки, които бенефициентът възнамерява да извърши?

4.                          Как следва да се третира начисления ДДС върху закупените материали и консумативи за професионалното обучение – като „възстановим ДДС” (недопустим за финансиране разход) или като „невъзстановим ДДС” (допустим разход за финансиране)?

            Казус ІІ:

            Едноличен търговец (ЕТ) е бенефициент по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Вземи живота си в свои ръце” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

            В изпълнение на проекта ще се осъществят следните дейности: идентифициране и мотивиране на обезкуражени и неактивни лица; провеждане на професионално обучение на безработни лица по професиите: „Хлебар-сладкар”, „Готвач”, както и обучение по част от професия „Сервитьор-барман”; провеждане на обучение по ключова компетентност „Дигитална компетентност”. След приключване на обучението лицата ще бъдат включени в стажуване за срок от 3 месеца.

Основната дейност на ЕТ е обучение на възрастни. ЕТ притежава лицензия, издадена на основание чл. 22, ал. 6 от ЗПОО и ще осъществява обученията по проекта.

По казуса са поставени следните въпроси:

1.      Как следва да се третира начисления ДДС върху закупените материали и извършените външни услуги за обученията по професионална квалификация (например, наем за зали за обучаемите, режийни, свързани с ползването на залите от обучаемите) – като „възстановим ДДС” (недопустим за финансиране разход) или като „невъзстановим ДДС” (допустим разход за финансиране)?

2.      Как следва да се третира начисления ДДС върху закупените материали и извършените услуги за обученията по ключови компетентности – като „възстановим ДДС” (недопустим за финансиране разход) или като „невъзстановим ДДС” (допустим разход за финансиране)?

            Казус ІІІ:

            Сдружение е бенефициент по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Вземи живота си в свои ръце” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и има партньор по проекта – ЕТ (регистрирано по реда на ЗДДС), което има лицензия по реда на ЗПОО.

            В изпълнение на проекта ще се осъществят следните дейности: идентифициране на обезкуражени лица; провеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация по следните професии: „Работник в озеленяването”, „Помощник в строителството”, „Строител”, извършвани от центъра за професионално обучение към ЕТ. След приключване на обучението лицата ще бъдат включени в стажуване.

По казуса са поставени следните въпроси:

1.      Как следва да се третира начисления ДДС върху закупените материали и консумативи за сметка на ЕТ (партньор и лицензиран ЦПО) за обученията по професионална квалификация – като „възстановим ДДС” (недопустим за финансиране разход) или като „невъзстановим ДДС” (допустим разход за финансиране)?

2.      Как следва да се третира начисления ДДС върху закупените информационни табели и брошури от сдружението, свързани с информирането по проекта по ОП РЧР – като „възстановим ДДС” (недопустим разход за финансиране) или като невъзстановим ДДС (допустим разход за финансиране)?

3.      Следва ли понятието „бенефициент” да се разбира, както юридическото лице, с което се сключва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и партньорите в изпълнението по договора?

Предвид изложеното в запитването и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:

           

            Съгласно § 1, т. 1 от ПМС № 62 от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007-2013 г., „Възстановим данък добавена стойност“ е сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на Закона за данък върху добавената стойност лице има право да приспадне от задълженията си по Закона за данък върху добавената стойност, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона.

В този смисъл, при определянето на данъка върху добавената стойност като недопустим разход за  финансиране от оперативна програма, от значение е, дали за бенефициента е налице възстановим данък върху добавената стойност, т.е. налице  ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените от него доставки на стоки и услуги, при изпълнение на дейностите по проектите, финансирани от Европейската комисия.

Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит, за получените от лицата, стоки и услуги, във връзка с изпълнение на дейностите, които са финансирани по проекта, следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:

– детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции (чл. 41, т. 1, б. „а”);

– висши училища по Закона за висшето образование (чл. 41, т. 1, б. „б”);

От изложеното в запитването е видно, че ще се извършват доставки на услуги по обучение, предоставени от центрове за професионално обучение (институции в системата на професионалното образование и обучение по ЗПОО), които на основание чл. 41 от ЗДДС са освободени доставки.

Доставките на услуги, свързани с обучение за придобиване на ключови компетентности са освободени доставки, ако са изпълнени специалните условия по чл. 41, т. 1, б. „а” от ЗДДС, в сила от 01. 01. 2011 г., а именно:

1. обучението за придобиване на ключови компетентности, следва да е предоставено от доставчици, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции и

2. ключовите компетентности следва да са сред изрично изброените в списък на ключовите компетентности, определени съгласно Европейската квалификационна рамка в приложението към чл. 4, ал. 1 от Постановление № 251 на Министерски съвет от 21. 10. 2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетни оси 1 и 2 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013”.

Предвид горното, при условие, че посочените в запитването доставки на услуги за придобиване на ключови компетентности, отговарят на условията, предвидени в чл. 41, т. 1, б. „а” от ЗДДС и са предоставяни след 01. 01. 2011 г., същите могат да се квалифицират като освободени доставки, на основание цитираната разпоредба.

В тази връзка и на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данъка, начислен за стоките и услугите, получени от центрове за професионално обучение, които се използават за доставките по професионално обучение и обучение за придобиване на ключови компетентности,  финансирани по програмата.

Въпросът, който поставяте, относно понятията „бенефициент” и „партньори в изпълнението по договора” не е от компетентността на НАП. В тази връзка следва да се имат предвид дефинициите, които се съдържат в § 1, т. 4, 5, 6 и 9 от ПМС № 121 от 31. 05. 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.

Оценете статията

Вашият коментар