КСО: чл. 6, ал. 2, т. 3; ЗБДОО: чл. 8, ал. 1, т. 1; ЗСч.: § 11, т. 1 ЗНЧ: чл. 2, ал. 1 и 2; чл. 21; ЗДБРБ за 2003 г.: § 25 и 26 ОТНОСНО: Приложимост на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2012 година при определяне на минималния осигурителен доход за читалищните служители Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр. ………. с вх. № ………. от 24.10.2012 г., Ви уведомяваме за следното: В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: Читалищата са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за Народните читалища. Същите са делегирани от държавата дейности и получават държавна и общинска субсидия. Въпросът, който поставяте, е: Задължителни ли са „осигурителните прагове” за отделните длъжности и професии за читалищните служители или за тях се прилага § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството? Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставения въпрос: Учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ), обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г. Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи (чл. 2, ал. 1 от ЗНЧ). Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел. В чл. 21 от ЗНЧ е предвидено читалищата да набират средства от следните източници: 1. членски внос; 2. културно-просветна и информационна дейност; 3. субсидия от държавния и общинските бюджети; 4. наеми от движимо и недвижимо имущество; 5. дарения и завещания; 6. други приходи. Културно-просветната дейност на читалищата се обезпечава от държавата чрез субсидия от държавния и общинските бюджети. Годишният размер на субсидията за издръжка на читалище е разчетен на база възнаграждения и осигурителни вноски на 1 заето лице. Но читалищата могат да извършват и друга дейност, която да формира приходи и разходи. Само заради това, че им се отпускат субсидии от държавния и общинските бюджети, читалищата не могат да се причислят към бюджетния сектор, както и да се възползват от забележка № 4 на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2012 г. С разпоредбите на § 25 и 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., от 01.07.2003 г. се въведе нов начин на разплащане и отчитане на осигурителните вноски във всички бюджетни предприятия, без общините. Целта на промените е оптимизиране на платежните операции и намаляване на свързаните с тях административни и оперативни разходи. Реализираното на този начин на разплащане се свежда до прилагането на централизирано разплащане на осигурителните вноски чрез поемането на тези плащания от централизирания бюджет. Читалищата не са осигурители на централизирано разплащане и превеждат дължимите осигурителни вноски за заетите при тях лица по съответните банкови сметки на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). От изложеното дотук следва, че за читалищните служители минималният месечен осигурителен доход през календарната година се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и за тях е неприложима забележка № 4 от цитираното приложение, която указва, че минимален осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
Становища на НАП