2.стр. от определение по гр.д. № 1198/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 312
София, 25. февруари 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1198 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 14.04.2010 г. по гр.д. № 1145/2009, с което е потвърдено решението на Петричкия районен съд от 31.07.2009 г. по гр.д. № 258/2008, с което е уважен частично предявеният иск за обезщетение за ползите от съсобствена вещ по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Недоволна от решението е касаторката Ф. А. Ц., представлявана от адв. Е. П. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси връчва ли се препис от исковата молба на третото лице помагач и може ли то да представи писмени доказателства и прави доказателствени искания след преклудирането на тази възможност за ответника с изтичането на срока за отговор на исковата молба и по матералноправните въпроси за правното значение на разликата между възможните и фактически реализираните ползи от общата вещ и за възможността от нея да бъдат извлечени повече ползи, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата М. А. М., представлявана от адв. В. Т. от Б. и третото лице помагач адв. А. А. М. я оспорват, като считат, че повдигнатите процесуалноправни въпроси нямат претендираното значение, а материалноправните не обуславят решението по делото, тъй като на истцата е присъдена половината от фактически реализираната полза, съответна на участието й в съсобстевността.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е по 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на гори, през времето до отчуждаването на дела на истцата ответницата е сключила договор за добив на дървесина от общата гора, по който е получила сумата 988,48 лева, половината от която дължи на истцата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Съсобственикът може да претендира обезщетение за пропуснати ползи от общата вещ, ако друг съсобственик, след покана, го е лишил от възможността да я ползва. В исковата молба не се твърди и няма доказателства ответницата, след покана, да е пречила на истцата да ползва общите гори. Ако един от съсобствениците е реализирал някаква полза, той дължи съответната част от фактически полученото на останалите съсобственици, които не могат да претендират, че е било възможно да се реализира и по-голяма полза. В тежест на ищеца, претендиращ да е лишен от част от ползите, е да докаже какво е получил другия съсобственик от общата вещ, поради което ответникът и третите лица помагачи могат винаги да представят доказателства, които ползват насрещната страна.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 14.04.2010 г. по гр.д. № 1145/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.