2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С., 02.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1560 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.04.2010 г. по гр.д. № 12187/2009 г. на С. градски съд, ІV „г” въззивен състав е потвърдено решение от 17.07.2009 г. по гр.д. № 21148/2008 г. на С. районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 124, ал.1 ГПК, предявени от Недко И. И. от[населено място] против И. агенция „С. дейности на Министерство на отбраната”, по отношение на която е признато за установено, че ищецът не дължи сумата 1586,64 лева, съставляващи консумативни разходи за период от 01.10.2005 г. до 30.06.1006 г. и е осъдена да заплати сумите 199,16 лева; 54,40 лева и 144,76 лева, съставляващи заплатени без основание наемна цена и консумативни разходи. Искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во за сумата 1910,10 лева, съставляващи обезщетение за ползване на жилищен имот в[населено място] за периода от 18.11.2005 г. до 02.08.2006 г. е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на С. градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во за сумата 1910,10 лева е постъпила от Недко И. И. от [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обуславящият изхода на делото въпрос – може ли при условията на чл. 87, ал.1 ЗЗД да бъде развален договор с изправна спрямо задълженията си страна е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 347 от 14.01.2008 г. по гр.д. № 548/2007 г. на Великотърновски апелативен съд; решение от 23.07.2008 г. по адм.д. № 211/2007 г. на Върховния административен съд и решение № 110427 от 30.10.2007 г. по адм.д. № 2251/2007 г. на Върховния административен съд. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса може ли при неизпълнение на сключен между страните договор за наемно правоотношение да бъде издаден изпълнителен лист при условията на чл. 237 ГПК (отм.), който въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба И. агенция „С. дейности на Министерство на отбраната” не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса по приложението на чл. 87, ал.1 ЗЗД е неоснователен. Съдът е приел, че договорът за наем е развален с писмено предизвестие от наемодателя, след изтичане на подходящия срок за изпълнение, в който наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на наемна цена и консумативни разходи, т.е., че договорът е развален поради неизпълнение на задължението на наемателя по причина, за която отговаря. В съответствие с практиката на съдилищата, съдът е изследвал доколко наемателят е изправна страна и е формирал краен извод за неизпълнение, даващо основание за прекратяване на договора, съответстващ на установените факти за неизплатени наемни вноски за месеците март и април 2005 г. (заключение на съдебно-икономическа експертиза от 14.03.2009 г.).
Въпросът може ли при неизпълнение на сключен между страните договор за наемно правоотношение да бъде издаден изпълнителен лист при условията на чл. 237 ГПК (отм.) не е относим към изхода на делото, чиито предмет е иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД – дължи ли ответникът претендираната от ищеца сума като платена без основание, предвид което законосъобразно ли е издаването на изпълнителен лист за същата сума при условията на чл. 237 ГПК (отм.) е без отношение към правния спор.
Не следва да бъде обсъждан и доводът за противоречие между формираните в обжалвания съдебен акт изводи по приложението на чл. 87, ал.1 ЗЗД и приложените към касационната жалба решения на Върховния административен съд, които не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2010 г. по гр.д. № 12187/2009 г. на С. градски съд, ІV „г” въззивен състав решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: