3
определение по гр.д.№ 979 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
[населено място],07.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 979 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и С. П. М. срещу решение № 344 от 18.03.2010 г. по в.гр.д.№ 802 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което изменено решение № 325 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 4315 от 2007 г. на Варненския районен съд, като по същество е постановено решение за признаване за установено между И. Т. Т., М. Т. И., Й. Т. И., И. А. Т., М. А. М. и С. П. М., че последните двама не са собственици на реална част от имот пл.№ 2209 по ПНИ на СО „Б.-юг”, идентичен с ПИ № 432 по плана на старите имотни граници от 1996 г., целия с площ от 9,766 кв.м., находящ се в землището на кв.Г., м.”Старите лозя”, очертан със зелена линия на скицата към заключението на в.л. от 07.11.2008 г., находяща се на лист 175 от делото на В., която реална част е с площ от 972 кв.м., идентична с ПИ № 2213 по кадастралния план на местността от 1979 г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС /решение № 1186 от 13.11.2007 г. по гр.д.№ 1361 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о, решение от 29.07.2009 г. по гр.д.№ 354 от 2008 г. на Варненския окръжен съд и определение № 174 от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 1181 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните въпроси: 1. Следва ли ищците по предявен отрицателен установителен иск на общо основание да докажат правото си на собственост върху претендирания имот, 2. В кои хипотези е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя и 3. Може ли ответници по иск за собственост на земеделска земя да се позовават на придобивна давност като добросъвестни владелци. Освен това, касаторите счита, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по спорове между собственици и лица, получили земеделски имоти по замяна.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения отрицателен устаовителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците като наследници на лице, на което с решение на ПК е признато правото на собственост върху процесната земеделска земя, но все още не е възстановено това право, имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск. По същество е приел, че в тежест на ответниците е било да докажат, че те са собственици на процесния имот. Тъй като с първоинстанционното решение в необжалваната му част било прието, че праводателите на ответниците Т. И. А. и Я. Г. Х. не са собственици на процесния имот, то и ответниците като последващи приобретатели на този имот не са придобили правото на собственост върху имота по силата на сделка. По евентуално предявеното от тях възражение за придобиване на имота по давностно владение, осъществявано пред периода от датата на замяната с нотариален акт № 22 от 09.12.1996 г. до завеждането на иска, съдът е приел, че ответниците не са доказали да са владяли необезпокоявано в продължение на повече от 5 години именно именно процесният имот.
Така постановеното решение не противоречи на представената от касаторите практика на ВКС по посочените правни въпроси:
1. По първия въпрос /следва ли ищците по предявен отрицателен установителен иск на общо основание да докажат правото си на собственост върху претендирания имот/ в обжалваното решение е прието, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответниците, а не на ищците, е да докажат правото си на собственост върху процесния имот. В този смисъл е и константната съдебна практика. В посоченото от касаторите решение № 1186 от 13.11.2007 г. по гр.д.№ 1361 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о. не е прието нещо различно: в него ВКС е изложил, че при предявен положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху претендирания имот.
2. По втория въпрос /в кои хипотези е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя/ вече има постановена задължителна практика на ВКС- решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /например решение № 685 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 367 от 2009 на ВКС, Първо г.о./, според която бившите собственици на земеделски имоти, на които с постановено след изменението на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 1999 г./ решение на ОСЗ /преди поземлена комисия/ е признато правото на собственост върху земеделска земя, намираща се в територия по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но в полза на които все още не е издадена заповед по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск за собственост спрямо лицата, които ползват техните бивши земеделски имоти и претендират за собственост върху тях. Именно в този смисъл се е произнесъл и Варненският окръжен съд в обжалваното решение, поради което няма противоречие между това решение и актуалната задължителна практика на ВКС по въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост върху земеделска земя.
3. По третия въпрос /може ли ответници по иск за собственост на земеделска земя да се позовават на придобивна давност като добросъвестни владелци/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС: Безспорно ответници по иск за собственост върху земеделска земя могат да се защитават с възражение за придобиване на имота по кратката придобивна давност. Това е приел и Варненският окръжен съд в обжалваното решение- принципно е приел, че ответниците могат да правят възражение за придобиване на имота по кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, но по същество е отхвърлил това тяхно възражение, тъй като не са били представени и събрани убедителни доказателства, че ответниците са владяли именно процесния имот.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай касаторите не са посочили коя материалноправна или процесуалноправна норма е неясна или непълна и поради това се нуждае от тълкуване, нито са посочили кое вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма следва да бъде променено и кои промени в законодателството или в обществените условия налагат промяна на това тълкуване. Конкретният казус сам по себе си не е свързан с прилагането на неясни правни норми и не налага тълкуването на закона- решаването на спора е обусловено единствено от преценката на събраните по конкретното дело доказателства относно това, дали ответниците са владяли именно процесния имот или друг съседен нему имот.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. А. М. и С. П. М. срещу решение № 344 от 18.03.2010 г. по в.гр.д.№ 802 от 2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.