3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1025/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. София, 10.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1025 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Я. Б. срещу решение № 102 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 94/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация С. С. Д. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 21 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 1117/07 г. на Районен съд[населено място] в частта, в която е обявен за окончателен втори вариант от проекта за разделителен протокол и в частта, в която претенцията за подобрения в размер на 2 921.50 лв. е отхвърлена. Постановил е ново решение, с което е поставил в дял на С. Д. дял първи от вариант първи от заключение на вещо лице от 14.10.2009 г., а на С. Б. дял втори от вариант първи на заключението. Осъдил е С. Д. да заплати на С. Б. 1 540 лв. за уравнение на дяловете. Осъдил е С. Б. да заплати на С. Д. общо 1 353 лв., представляващи стойността на извършени в имота подобрения съобразно дела му.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали е допустимо въззивният съд с едно решение да отмени обявяването на разделителния протокол за окончателен и да разпредели дяловете, без да пристъпи към теглене на жребий. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
Установено е по делото, че страните са наследници на С. Делимарков, починал през 1984 г. С влязло в сила решение е допусната делба при равни квоти между С. Б. и С. Д. на дворно място от 440 кв. м. представляващо УПИ ІХ-528 в кв. 31 по плана на[населено място] баня, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, две летни кухни, три навеса, два склада, работилница. С. Д. предявила искане по сметки. В съдебно заседание първоинстанционният съд съставил проект за разделителен протокол в два варианта съгласно заключението на вещо лице, който предявил на страните и те заявили че нямат възражения по него. С решението си първоинстанционното съдът обявил за окончателен втори вариант от проекта. Въззивният съд приел че дворното място е неподеляемо, тъй като няма достатъчно лице и площ за образуване на два дяла. Жилищната сграда също била неподеляема, тъй като от нея не можели да се обособят две самостоятелни жилища – нямало санитарни възли и кухня на всеки етаж. Летните кухни и стопанските постройки можели да се разделят на два дяла. Били одобрени два инвестиционни проекта – за обособяване на две жилища и за пристройка към сградата с баня и тоалетна. Съдът възприел първия проект за обособяване на две жилища съгласно който стойността на необходимите С. била под 10 % от стойността на сградата. Съдът приел че тегленето на жребий било неудобно. За да разпредели дяловете съобразил фактическото ползуване на имотите от 1993 г., извършените подобрения в имота и нейното здравословно състояние.
Преди всичко следва да се посочи, че основанието по т. 2 за допустимост на касационното обжалване може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. Решението е съобразено с т. 5 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., че според чл. 292 ГПК /отм./ съдът извършва делбата чрез разпределяне на наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий тогава, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В този случай, разпределение на допуснатите по делба имоти от съда не се съставя разделителен протокол. Тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК /отм./ е невъзможно когато до делба са допуснати имоти съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий е неудобно и в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий. Освен това, поставеният въпрос засяга правомощията на въззивния съд които са разрешени с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. – когато отмени обжалваното решение въззивният съд решава спора по същество. Обжалваното въззивно решение не е постановено и в отклонение от практиката на ВКС по посочения по горе съществен въпрос. Обобщено, в решения № 1011 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 818/09 г. на ВКС II ГО и № 562 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 1754/08 г. на ВКС II ГО, № 1713 от 09.08.1956 г. по гр. д. № 3370/56 г. на ВС IV ГО и № 1483 от 16.06.1970 г. по гр. д. № 872/70 г. на ВС І ГО е прието, че съдът разпределя дяловете без жребий само в случаите когато това се окаже невъзможно или много неудобно, когато биха се създали значителни усложнения в отношенията между съделителите по повод делбените имоти, вкл. когато преди делбата съделителите са били във владение на отделните имоти и всеки е направил във владения от него имот значителни подобрения. Решението на въззивния съд е съобразено с цитираната практика. Посочени са конкретни съображения, че тегленето на жребий в случая е неудобно, затова е счел че е налице изключението на чл. 292 ГПК /отм./ и е разпределил ползуването на двете жилища между двамата съделители. Решение № 3322 от 13.12.1978 г. по гр. д. № 1630/78 г. на ВС I ГО е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледана хипотеза различна от настоящата.
По изложените съображения касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 94/10 г. на Окръжен съд[населено място]
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: