2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 48/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. София, 11.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 48 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от П. Т. Б. и М. К. Бадьокова срещу определение № 9 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 991/10 г. на Окръжен съд[населено място].
В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата К. П. Джинджинков, Н. Г. Джинджинкова, Г. К. Г., Т. В. Г. и К. П. Б..
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че П. Т. Б. и М. К. Бадьокова са предявили срещу К. П. Джинджинков и Н. Г. Джинджинкова иск по чл. 32 ал. 2 ЗС и по чл. 109 ЗС. С решение № 825 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 2989/09 г. Районен съд[населено място] е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС. Оставил е без разглеждане иска по чл. 32 ал. 2 ЗС поради недопустимост на иска и е прекратил производството по него. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта касаеща иска по чл. 32 ал. 2 ЗС. Изложил е съображения, че ищците са придобили право на ползуване върху част от имота след като между техния праводател и ответниците е бил разрешен спор относно ползуването на имота с влязло в сила решение. Тяхното право било съответно на правата на техния праводател и нямало данни за настъпили нови обстоятелства. Едва в частната жалба било наведено обстоятелството, че имало различие между площта по нотариалния акт и на дворното място. Тъй като този факт не бил посочен в исковата молба, спорът не можел да бъде пререшен.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие.
Според разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали съдът е длъжен да остави исковата молба без движение тогава, когато констатира че тя е нередовна, както и дали предходно разпределение на ползуването на дворното място има обвързваща сила и по отношение на последващите ползуватели тогава, когато в производството не са взели участие всички съсобственици. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Няма противоречие с приетото в т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. В случая не е констатирана нередовност на исковата молба. Касае за посочен в частната жалба нов факт, който не е бил заявен с исковата молба, което не е основание съдът да приложи нормата на чл. 100 ГПК /отм./.
Не е налице и соченото основание за допустимост на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въззивното решението е съобразено с практиката в решение № 660 от 20.12.1988 г. по гр. д. № 660/88 г. на ВС IV ГО, според което когато спорът за ползуване на съсобствената вещ е разрешен между праводателя на голия собственик и останалите съсобственици с влязло в сила решение, този спор не може да бъде пререшаван по друго дело между голия собственик и останалите съсобственици. Няма противоречие и с решение № 189 от 11.05.1989 г. по гр. д. № 135/89 г. на ВС ІV ГО в което е прието, че при иск за разпределение на ползуването на съсобствен недвижим имот съсобствениците са задължителни необходими другари. Искът е предявен при действието на ГПК обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Въпросът дали всички страни са участвували в предходното производството по чл. 32 ал. 2 ЗС е преклудиран, тъй като не е поставен нито в исковата молба, нито ищците са се възползували от правата си по чл. 143 ГПК. Освен това, когато в производството по чл. 32 ал. 2 ЗС не са взели участие всички съсобственици, заинтересовани да направят това възражение са тези които не са участвували при разпределение на ползуването. В решение № 371 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 889/08 г. на ВКС І ГО е прието, че решението по чл. 32 ал. 2 от ЗС не се ползува със сила на присъдено нещо и при наличие на факти установяващи права на страните различни от приетите в това производство, няма процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск. Въззивният съд е посочил че такива нови факти не са налице, затова определението не противоречи и на това решение. Решения № 338 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 176/08 г и № 13 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 4452/2008 г., на ВКС I. ГО разглеждат конкретни спорове за разпределение на ползуване, които не са идентични с настоящия, затова не са основание за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното настоящият състав счита че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 991/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: