2
определение по гр.д.№ 1024 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
[населено място], . 14.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1024 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОС „З. и гори”-Ц. срещу решение № VI-22 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 192 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 100 от 19.12.2009 г. по гр.д.№ 100 от 2004 г. на Царевския районен съд за уважаване на предявения от А. П. П. и Д. Д. М. като наследници на М. Д. М. срещу ОС „З. и гори”-Ц. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху ? ид.ч. от общо 7 земеделски имота, описани в решението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимите доказателства за установяване на право на собственост върху земеделска земя в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, обективирана в следните решения: решение № 1818-А от 01.11.1995 г. по гр.д.№ 2180 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 671 от 31.03.1997 г. по гр.д. № 1991 от 1996 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 23.07.2010 г. ответниците по жалбата А. П. П. и Д. Д. М. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото на собственост на своя наследодател М. Д. М. върху процесните земеделски земи с надлежни писмени доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ- молба от А. Д. М. до Директора на Дирекция за селскостопанско настаняване на бежанците в[населено място] от 27.10.1947 г., писмо от Д. до Мичуринския народен съвет, писмо от Д. по Председателя на НС-гр.А. рег. № 01796 от 05.05.1961 г.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение поставения от касатора въпрос за допустимите доказателства за установяване на право на собственост върху земеделски земи в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е съществен за делото. По този въпрос обаче вече има постановена задължителна практика на ВКС- решения, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК- например решене № 446 от 10.01.2010 г. по гр.д.№ 655 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 834 от 21.12.2010 г. по гр.д.№ 1320 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др., в които е прието, че допустими доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ са и други доказателства, извън изрично изброените в закона, от които може да се направи обосновано предположение за притежаване на процесните земеделски земи. Обжалваното въззивно решение е напълно съобразено с тази задължителна практика на ВКС, поради което няма основание за допускане на касационното обжалване на това решение нито на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, нито на основание чл.280,ал.1, т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по посоченият от касатора правен въпрос има многобройна практика на ВКС /решения, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК/, която е актуална и не се нуждае от промяна.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване жалбата на ОС „З. и гори”-Ц. срещу решение № VI-22 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 192 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.