ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
С., 15.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 877 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител нва [фирма] С. срещу въззивното решение на СГС от 20.Х.2009г. по гр.д. № 84/2008г.
Ответницата по касационната жалба М. Т. Г. от С. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на СРС от 30.ІV.2002г. по гр.д. № 140/2000г. в частите му по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е признал уволнението на М. Г. със заповед № 47/06.ХІІ.1999г. за незаконно и го е отменил и е възстановил същата на заеманата преди уволнението длъжност – търговски помощник, като е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради нарушения на чл.195 ал.1 от КТ, тъй като уволнителният акт не съдържа индивидуализирано чрез обективни и субективни признаци нарушение на трудовата дисциплина, и на чл.333 ал.3 от КТ, тъй като работодателят е следвало да поиска, но не го е сторил, предварително писмено съгласие на синдикалната организация за уволнението на ищцата с оглед качеството й на председател на синдикална секция.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че съдът се произнесъл в нарушение на материалния закон /КТ/ и касационното обжалване е допустимо на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Прието е, че ищцата е председател на синдикална организация, която не съществува, ако тя съществува, не е ясно защо се прави нов и то фалшив протокол за пререгистрация, съдът не изпълнил указанията на ВКС в отменителното му решение, ищцата се опитва да ползва права от незаконно поведение, недопустимо е съдът да се позовава вна фалшив протокол с разменени и подправени подписи.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението не е съобразено с тези изисквания. В него липсва формулиран по посочения начин процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Изложените в този документ съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се проверяват едва в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следва да се отбележи и че в изложението и в касационната жалба оплакванията се отнасят до само единия от двата сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд, а именно – несъобразяването на уволнението със защитата по чл.333 ал.3 от КТ, поради което дори касаторът да бе посочил по съответния начин въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд в тази насока, те не биха били от значение за изхода на делото. Следователно не е налице в случая основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ІІ “г” отделение, постановено на 20.Х.2009г. по гр.д. № 84/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: