3
определение по гр.д.№ 1039 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
[населено място], 16.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1039 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. И. и К. Н. И. срещу решение № 252 от 20.05.2010 г. по в.гр.д.№ 215 от 2010 г. на Доричкия окръжен съд, с което частично е обезсилено, частично отменено и частично потвърдено решение № 5 от 13.01.2010 г. по гр.д.№ 208 от 2009 г. на Районен съд-гр.Б..
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване на решението се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните два въпроса: 1. Може ли да се приеме за пълномощник адвокат с неподписано от упълномощителите адвокатско пълномощно и при изрична декларация на упълномощителите, че не потвърждават действията на този адвокат и 2. Може ли да се приеме за доказан иск в противоречие с доказателствата по делото. Като практика на съдилищата, на която решението противоречало, са представени: решение № 1524 от 07.07.1959 г. по гр.д.№ 3851 от 1959 г. на ВС, Второ г.о., решение № 548 от 23.02.1968 г. по гр.д.№ 30 от 1958 г. на ВС, Вгоро г.о. решение № 357 от 10.02.1983 г. по гр.д.№ 3599 от 1982 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 871 от 03.06.1996 г. по гр.д. № 1953 от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о.
В писмен отговор от 20.07.2010 г. пълномощникът на ответниците по жалбата адв.Г. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Посоченият от касаторите процесуален въпрос /може ли да се приеме за пълномощник адвокат с неподписано от упълномощителите адвокатско пълномощно и при изрична декларация на упълномощителите, че не потвърждават действията на този адвокат и съответно налице ли е процесуално нарушение при разглеждане на делото в присъствието на такъв адвокат/ е неотносим към настоящото дело поради следното: Предмет на проверка от ВКС е валидността и правилността на решението на въззивния съд, респективно дали въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото. В случая пред въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание /на 21.04.2010 г./, на което касаторите Л. И. и К. И. са присъствали лично и не са възразили да се разгледа делото. Следователно, като е дал ход на делото в това съдебно заседание въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение. Действително, пред първоинстанционния съд делото е било разгледано, като касаторите са били представлявани и защитавани от адв.В., за която липсва пълномощно, подписано от двамата касатори /представен е договор за правна защита и съдействие, подписан само от К. И./, което безспорно е процесуално нарушение на първоинстанционния съд. Касаторите обаче не са се позовали на това процесуално нарушение във въззивната си жалба, подадена лично от тях, поради което и съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по това процесуално нарушение.
Вторият посочен от касаторите въпрос /може ли да се приеме за доказан иск в противоречие с доказателствата по делото/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не поставя за разглеждане конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Доколко е правилен изводът на съда за доказаност на иска е въпрос, касаещ правилността на решението, който не може да се разглежда в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Поради гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбана направените от тях пред ВКС разноски за адвокат в размер на 600 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Л. С. И. и К. Н. И. срещу решение № 252 от 20.05.2010 г. по в.гр.д.№ 215 от 2010 г. на Доричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. С. И. и К. Н. И. да заплатят на С. Костова П., Д. П. П., Н. П. П., М. Т. Б., Д. К. М., Н. Д. К., Р. Н. Д., Д. К. Д., Р. К. Д., К. Я. П., М. Н. П., Я. Щ. Я., П. Щ. Я., К. Я. Н., Г. Я. Н. и С. Я. Н. на основание чл.78 от ГПК сумата 600 лв./шестстотин лева/, представляваща разноски за адвокат пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.