3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 246
гр. С. , 17.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1180 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. А. Т. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 159 от 25.06.2010г. по гр.д.№ 1/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Д. С. К. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване .
Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 302 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 513/2008г. , с което е уважен предявения ревандикационен иск като е осъдена Е. А. Т. да предаде на Д. С. К. владението на имот пл.№ 714кв.19 по плана на[населено място], заедно с построената двуетажна жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че ищцата е установила правото на собственост върху спорния имот по наследствено правоприемство от баща си С. К. Т., починал през 2004г. Ответницата, която владее имота е била във фактическо съпружеско съжителство с него, не е негов наследник по закон и не е доказала направените правоизключващи възражения за придобиване на собствеността въз основа на оставен в нейна полза завет, както и на основание придобивна давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторката се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В цитираното решение № 2419 от 1969г. на ВС, І г.о. се разрешава въпросът за разпределяне на доказателствената тежест между страните по исковете за ревандикация като е прието, че ищецът трябва да докаже, че е собственик на вещта, че тя се намира във владение на ответника и че той я владее или държи без основание. В случая въззивният не е нарушил това правило, защото той е приел, че ищцата се легитимира като собственик по наследствено правоприемство от баща си С. К. Т., починал през 2004г., а ответницата не е доказала направените правоизключващи възражения.
Не е нарушена практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.42 ал.1 б.”б” във връзка с чл.24 ЗН. Представеният по делото документ , озаглавен „завещание” е с дата, положена след подписа на завещателя, а съгласно изричното изискване на чл.24 ЗН подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Според трайно установената съдебна практика неспазването на всяко едно от изискванията на чл.24 ЗН води до нищожност на завещанието – решение 1302/21991г. по по гр. д. № 1102/91 г., на ВС, І г.о., решение № 277/2004 г. по гр. д. № 530/2003 г., на ВКС, ІІ г.о. и др. Следователно поставените въпроси дали е валидно завещание, в което не са посочени трите имена на бенефициера не са решаващи за крайният изход на спора във връзка с валидността на завещателното разпореждане.
Поставените въпроси във връзка с изводите на съда по второто правоизключващо възражение за придобивна давност са свързани с преценката на доказателствата, които не са относими към предмета на спора в производството по чл.288 ГПК, защото те засягат решаващата дейност на съда, която не се обхваща от основанията на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора не се налага разглеждане на искането на касаторката за предоставяне на правна помощ във връзка с разглеждане на жалбата по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 159 от 25.06.2010г. по гр.д.№ 1/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: