Определение №248 от 17.3.2011 по гр. дело №1184/1184 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 248

гр. С. ,17.03.2011г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1184 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. ”Р.”гр. Габрово срещу въззивното решение на Г. окръжен съд № 99 от 15.06.2010г. по гр.д.№ 111/2010г. в частта, с която е отменено решението на Районния съд[населено място] № 30 от 15.02.2010 г. по гр.д. № 1293/09 г. и делото е решено по същество като са отхвърлени исковете на Р. ”Р.”[населено място] против [община] с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на имотите: 1. П. имот с идентификатор 14218.538.72 по кадастралната карта на[населено място], [улица], с площ 727 кв.м. и на построените в този имот двуетажна сграда застроена на 160 кв.м., и едноетажна сграда с площ от 74 кв.м. ; 2. Сграда за търговия , с идентификатор 69479.604.79 по кадастралната карта на[населено място] в[населено място], [община], 3. Урегулиран поземлен имот VІІ в кв. 4 по плана на[населено място], [община] и построената в него стопанска сграда.
Въззивният съд е приел, че Р. ”Р.”[населено място] е възстановена кооперация по смисъла на § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за кооперациите от 1999г. и има право да възстанови иззетото от нея имущество, но не е доказала в процеса, че имотите, предмет на ревандикационния иск са притежавани от нея преди отнемането от държавата. Установената от заключението на вещото лице идентичност между спорните имоти и описаните в актовете за общинска собственост не доказва, че те са идентични и с имотите, притежавани от съществувалата през 1956г. кооперация, тъй като в книгата за постоянните имущества на кооперацията те са записани с означение на населеното място, в което се намират, а само въз основа на този признак не може да се прецени дали това са спорните имоти. Единствено за имота в[населено място] е прието, че е индивидуализиран в представените по делото доказателства за собственост , но няма категорични данни, че е останал общинска собственост към влизане в сила на Закона за кооперациите. Независимо от тези изводи за неоснователност на предявения ревандикационен иск съдът е разгледал и правоизключващото възражение на ответника за придобиване на собствеността по давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен процесуален въпрос свързан с установяване на фактическите обстоятелства по делото, който е неотносим към производството по чл.288 ГПК , защото засяга решаващата дейност на съда, която не се проверява в производството по допускане на касационното обжалване. Съгласно т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото , но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Вторият въпрос, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване е за тълкуване на разпоредбата на § 27 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите – започналата да тече от 07.02.1993г. придобивна давност по отношение на непотърсеното имущество /подлежащо на възстановяване в хипотезата на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите / по отношение на лицата, които владеят това имущество , прекъсва ли се с влизане в сила на § 27 ПЗР ЗИДЗК /Д.в.бр.41/22.05.2007г./. Въпросът действително е разгледан от въззивния съд, но не е формирал решаващите му изводи, защото съдът е приел за недоказано правото на собственост на ищеца на твърдяното основание – реституция по Закона за кооперациите , което само по себе си е достатъчно за отхвърляне на иска, независимо от основателността на правоизключващите възражения на ответника.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Г. окръжен съд № 99 от 15.06.2010г. по гр.д.№ 111/2010г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top