2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1088/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
гр. София, 17.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1088 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Й. Г. срещу решение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 62/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. Й. Г. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 586 от 07.12.2009 г. по гр. д. № 252/09 г. на Районен съд[населено място], с което е отхвърлен предявения от Г. Г. срещу К. Г. иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне изградения санитарен възел в двете западни зимнични помещения в сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-630 по плана на[населено място]. Съдът е приел че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните две зимнични помещения. Установено било, че страните са етажни собственици на отделни жилища. Ищецът се легитимира като собственик по давност и наследство на ? ид.ч. от дворното място и на втори етаж от сградата, а ответникът бил признат за собственик по наследство и давност на ? ид. ч. от дворното място, на първи етаж и на двете западни мазета. Според съда, зимничните помещения не са обща част, а са принадлежност към жилището на ответника и затова са могли да се придобият по давност заедно с жилището. Освен това, действията на ответника в двете помещения не създавали пречки на ищеца. Строителните работи били извършени съгласно разпоредбите на ЗУТ и с необходимите строителни книжа, затова били законни.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси как се определя принадлежността на второстепенните обслужващи помещения към дадено жилище и могат ли да се придобиват по давност второстепенни обслужващи помещения за които няма надлежно обособяване към определено жилище. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
В изложението текстът на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е бланкетно възпроизведен, без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. В случая не е налице хипотезата за допустимост, доколкото произнасянето по формулираните въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства за правата на собственост на страните и дали има пречки в упражняването им. Съгласно чл. 40 ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Кои са конкретните спомагателни помещения към жилището се определя с акта за придобиване на собствеността. По въпроса за придобиване на такива помещения по давност има публикувана съдебна практика и в нея няма различие за приложение на цитираната правна норма. Така например, според решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 4834/07 г. на ВКС IV ГО, избата няма самостоятелен статут и е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект. Поради това е изключена от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на недвижимите имоти. Могат да се прехвърлят, съответно придобиват, включително и по давност вещни права върху част от недвижим имот, само когато те могат да бъдат обособени съгласно строителните правила и норми в самостоятелни обекти.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 62/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: