2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1064/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. София, 17.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1064 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. М. М. срещу решение № 656 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 618/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Р. „Н.”[населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 367 от 02.11.2009 г. по гр. д. № 347/09 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявения от Е. М. срещу Р. „Н.”[населено място] иск за собственост на част от дворното място върху което е построена масивна едноетажна сграда със застроена площ 80 кв. м., ползуваща се за магазин на хранителни стоки, за отмяна на нот. акт № 6 от 13.01.2000 г. и за заплащане на 3 200 лв. обезщетение за ползуване на имота. За да отхвърли иска въззивният съд приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с договор за продажба на общински имот чрез търг от 2007 г. От друга страна, ответникът придобил имота през 2000 г. въз основа на давностно владение, като правоприемник на ПК „П.”[населено място]. Нотариалният акт бил оспорен от ищеца, но оспорването не било доказано. За да отхвърли иска съдът приел, че касаторът не доказал имотът да е бил държавна или общинска собственост и че неговият праводател Община[населено място] е бил собственик на имота.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали може да придобие по давност вещ която е социалистическа собственост, съответно държавна или общинска, и дали може да се приеме че закупилият имот на търг не е придобил собственост с него, след като титулът за собственост не е бил оспорен. Излагат се основания за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което относимия към спора въпрос е разрешен по различен начин. Преди всичко, следва да се посочи, че формулираният от касатора въпрос дали имотът може да бъде придобит от ответника по давност, не е съществен, тъй като от различното му разрешаване не би се стигнало до друг резултат по съществото на спора. В отговора си към исковата молба ответникът заявил правата си на собственост върху процесната сграда като правоприемник на кооперация „П.” и е възразил срещу правата на собственост на ищеца. В доклада на съда по делото е указано, на кого и каква е доказателствената тежест, включително и че ищецът трябва да докаже че е носител на правото на собственост. В производството по чл. 108 ЗС, дали ответникът е собственик, се обсъжда едва след като ищецът докаже своето правото на собственост. Затова приетото в решения № 387 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 233/08 г. на ВКС І ГО и № 433 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 332/08 г. на ВКС ІІІ ГО, в което се разглежда въпрос дали може да се придобие по давност вещ която е публична държавна или общинска собственост, не са основание за допустимост на касационното обжалване. Определения № 1168 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 18/09 г. на ВКС І ГО и № 942 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 730/09 г. на ВКС ІІ ГО не могат да бъдат критерий за допустимост на касационно обжалване, тъй като определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Няма данни решения № 356 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 162/10 г. на САС и № 1574 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1917/08 г. на Районен съд гр. Варна да са влезли в сила, а решение № 707 от 17.03.1977 г. по гр. д. № 3417/76 г. на ВС ІІ ГО и ППВС № 2/30.11.1967 г. нямат отношение към формулираните спорни въпроси, а към правилността на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита пред настоящата инстанция касаторът дължи на ответника 557 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 656 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 618/10 г. на Окръжен съд[населено място].
ОСЪЖДА Е. М. М. да заплати на Р. „Н.”[населено място] 557 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: