РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 09.08.2016 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искането (именувано „заявление“) на повереника на пострадалия И. Р. Р. за възобновяване на в.ч.н.д. № 5161/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 8548 на ВКС от 09.08.2016 г.,
УСТАНОВИХ:
С определение от 17.11.2015 г. по ч.н.д. № 19242/2015 г. по описа на Софийски районен съд е потвърдено Постановление от 19.10.2015 г. на Районна прокуратура – гр. София, с което е прекратено досъдебно производство № ЗМ 40041/2014 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. преписка № 8524/2014 г. на СРП, водено срещу неизвествен извършител за престъпление по чл. 143 НК. По жалба на адв. Б. К. – повереник на пострадалия И. Р., е образувано в.ч.н.д. № 5161/2015 г. по описа на Софийски градски съд, който с определение № 761 от 02.03.2016 г. е потвърдил определението на Софийския районен съд.
В искането (именувано „заявление“) се твърди, че определението на въззивния съд е неоснователно и в противоречие със закона и доказателствата по делото е прието, че липсвали данни за извършено престъпление по чл. 143 НК. От изложеното имплицитно се извежда основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, но не са изложени съображения в подкрепа на заявената претенция. Посочено е, че е налице влязла в сила присъда на 10.03.2016 г., с която подсъдимият П. П. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като е нанесъл удар с юмрук в лявата яблъчна област на лицето на И. Р. Р., с което му нанесъл лека телесна повреда. Твърди се, че присъдата създавала основателни съмнения относно правните изводи на Софийски градски съд, както и че същата доказвала по задължителен начин за цялото общество съществена част от състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 НК, а именно принудата на осъдения Д., изразяваща се в упражняване на сила – нанасяне на юмручен удар.
С разпореждане от 04.08.2016 г. зам.-председателят на Софийски апелативен съд е отказал образуване на производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е изпратил делото по компетентност на ВКС, тъй като в искането се визирало постановената от СРС присъда като основание за възобновяване.
Направеното искане от адв. К., в качеството му на повереник на пострадалия Р., се явява процесуално недопустимо, поради следните съображения:
Наказателно-процесуалният кодекс е очертал стриктно, без възможност за разширително тълкуване, легитимираните лица, които могат да искат възобновяване на наказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 НПК, това са окръжният, съответно военният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура, главният прокурор и осъденият за престъпление от общ характер, който не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. От изложеното следва, че пострадалият и неговият повереник не са сред изрично и изчерпателно изброените в НПК активно легитимирани лица, поради което и нямат процесуална възможност да правят искане за възобновяване на наказателно производство по реда на Глава XXXIII от НПК. Но имат възможността да сезират главния прокурор, който има правомощието да направи искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Евентуално данните, които се съдържат в искането (заявление), към което е приложен и препис от присъда № 1097/23.02.2016 г. по н.ч.х.д. № 8447/2014 г. на Софийски районен съд, биха могли да послужат като основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, но пострадалият и неговият повереник, не са процесуално легитимирани страни да искат иницииране на производство по възобновяване на това основание и на което и да било друго основание, това е единствено и само от компетентността на съответния окръжен прокурор. В правомощията и в компетенцията на последния е да прецени дали да образува наказателно производство, в хода на което да се установят нови обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото. Едва след извършено разследване, окръжният прокурор би могъл да поиска възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.
Пострадалото лице не е процесуално легитимирана страна да инициира лично или чрез повереник производство по възобновяване на наказателни дела. По тези съображения Софийският апелативен съд е следвало дефинитивно да откаже образуване на производство по възобновяване, а не да препраща делото на ВКС.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред Върховния касационен съд на в.ч.н.д. № 5161/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото, ведно с искането за възобновяване (именувано „заявление”) да се изпрати на Софийски районен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на адв. К. и И. Р. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
см