1.Увод
Предприятията от подсектора „Производство на хранителни продукти и напитки” са изправени пред изключително големи предизвикателства да отговорят на новите изисквания. Тези, които не успеят да се преструктурират и да въведат евопейските изисквания, няма да могат да продължат да функционират. Тези, които отговорят на изискванията, трябва да имат предвид, че законодателството на ЕС непрекъсато се изменя. Производителите и търговците на храни трябва да следят този процес и да се подготвят за прилагане на новите изисквания ако искат да бъдат конкурентноспособни на общия евопейски пазар. Поетите от България ангажименти в процеса на преговори за членство включват хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС в областта на безопасността на храните. Европейските изисквания и стандарти трябва да бъдат въведени и съответно прилагани. Хармонизирането на законодателството се осъществява в рамките на преговорите за членство по Глава 1 “Свободно движение на стоки”, Глава 7 “Земеделие” и Глава 8 “Рибно стопанство”.
Говорейки за конкурентноспособност, ЕС и хармонизация не може да не споменем Лисабонската стратегия тъй като тя един вид обединява и трите понятия. На срещата си в Лисабон (март 2000 г.) Европейският съвет прие дългосрочна стратегия с цел до 2010 г. европейската икономика да стане „най-конкурентната и динамична икономика в света, основана на знанието“. През 2004 г. Европейската комисия извърши преглед на постигнатия напредък и отчете изоставане на изпълнението на стратегията. През февруари 2005 г. бе даден „нов старт на Лисабонската стратегия“, стимулиращ икономическия растеж и създаването на нови работни места. Икономическата политика на нашата страна е ориентирана към повишаване на конкурентоспособността в съответствие с основните приоритети на Лисабонската стратегия, които са: развитие на МСП, предприемачеството и иновационната дейност, информационното общество и технологии, подобряването на бизнес средата, намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест, създаването на интегриран капиталов пазар, гъвкавост на работната сила, увеличаване равнището на заетост и намаляване на безработицата. Въпреки дейността на правителството в тази насока България е на едно от последните места по Индекс за напредъка на страните по изпълнение на Лисабонската стратегия през 2006 г. (Фиг.1).
Фиг.1
Индекс за напредъка на страните по изпълнение на Лисабонската стратегия през 2006 г.
Сайт на Министерство на икономиката и енергетиката
2.Анализ
Конкурентноспособността на по-голямата част от предприятията от подсектора Производство на хранителни продукти и напитки е почти изравнена поради спецификата на подсектора, а именно завишения държавен контрол и изисквания. Въпреки това различия има и те са идват в следствие на действието на някои фактори. Един от тези фактори са самите предприятия като конкуренти. Най-голямо влияние за отделното предприятие оказват неговите преки конкуренти произвеждащи стоки идентични на неговата. Следват конкуренти произвеждащи стоки заместители. Пример за тях са производителите и търговците на месо и соя. Доставчиците също са една от „5-те конкурентни сили”(М.Портър). Пример за това е доставчиците на захар за сладкарската промишленост, тъй като голяма част от суровината за производсвто на захар се внася и е на квотен принцип т.е. тя е доста ограничена. Потенциалите конкуренти и потребителите оказват най-малко влияние, тъй като подсектора произвежда за населението, което е многочислено. Идентифицирането на конкурентите на предприятието става посредством пазара, на който оперира. За микро, малките и част от средните предприятия това са местните и регионалните пазари, а за големите са националния и международния, визирайки в по-голямата си част по-близките държави.
За повишаване на конкурентноспособността на отделното предприятие, а от там и на целия подсектор трябва да се съблюдават няколко фактора. Един от тях е възприеманата от потребителя ценност. Храната е един от животоподдържащите ресурси за това и ценността й е голяма за хората. Човек отделя по-голяма част от парите си за храна от колкото например за дрехи. Следващия фактор са разходите за тази ценност. Цените на хранителните не са високи спрямо някои други стоки, но въпреки това пускането на продукт с по-ниска цена би привлекло повече клиенти и би направило предприятието по-конкурентноспособно от неговите конкуренти. Не са малко примерите за ценовите промоции на предприятията от подсектора, особено на тези произвеждащи безалкохолни напитки. Друг фактор е осигуряване на необходимите ресурси. Това става чрез внедряване на система за контрол на качеството на входа, която да следи за качеството на постъпващата суровина и за редовността на доставките. Следващ е обтимизация на производствено-трудовите процеси, което става чрез внедряване на системи за контрол,а с тях и получаването на сертификат като ISO. Тук може да споменем и системата за оценка на опасностите и за контрол на критичните точки (НАССР) за производство на безопасни храни, която е задължителна за предприятията и търговците от подсектора. Дейността по маркетинг и продажби също е един от основните фактори за повишаване на конкурентноспособността на предприятията. Всякакви видове промоции би повишило интереса на потребителите към продуктите на фирмата и би повишило имиджа и конкурентноспособността й. Тук въпроса е изместен по скоро към намирането на средства за подобна дейност. Затова и тя се извършва в средните и големите предприятия имащи тези средства. Същото се отнася и за рекламната дейност. Разгледаните до тук фактори за повишаване на конкурентноспособността се определят като основни, а следващите няколко дейности като допълнителни или спомагателни. Те са присъщи на средните и големите предприятия имащи ресурси за тяхното осъществяване. Те са иновации и технологичен трансфер, управление на човешките ресурси, вътрешна логистика (материално и техническо снабдяване) и планиране.
3.Заключение
За да бъде едно предприятие по-конкурентноспособно от другите то то трябва не само да следи описаните дейности (фактори), но и да ги управлява по-ефективно от своите конкуренти. Това би могло да стане чрез осъществяване по по-различен начин на основните и допълнителните дейности. Чрез повишаване на конкурентноспособността на отделните предприятия би се повишила и конкурентноспособността на целия подсектор спрямо другите подсектори на икономиката или спрямо същия подсектор на другите държави.