ДДС, чл.21, ал.2
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-430/22.05.2012 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
ЕООД има сключен договор с G3 – дружество, регистрирано в Швейцария за извършване на обучение и консултански услуги на българските мобилни оператори. Разходите за тези дейности се поемат изцяло от G3 , като мобилните оператори не заплащат такси.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Оборотът от горепосочените дейности участва ли при формиране на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на ЕООД?
2. Какво е основанието за неначисляване на ДДС във фактурите, които ЕООД ще издава на G3 ?
3. Дружеството ще има ли право на данъчен кредит за разходите, направени във връзка с осъществяваната дейност?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Основният принцип за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в чл.21 от ЗДДС. Според разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга зависи от статута на получателя. Мястото на изпълнение се определя в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато получателят е данъчно задължено лице, разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение на услугата, е където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай услугите, оказвани от ЕООД към G3 са с място на изпълнение извън територията на страната, тъй като получателят е данъчно задължено лице, установено в Швейцария.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 – последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В чл.96, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.
На основание чл.96, ал.3 от ЗДДС в облагаемия оборотне се включват доставките по чл.96, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДДС, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3 от ЗДДС.
В случая, доставките са с място на изпълнение извън територията на страната и не участват при формиране на облагаем оборот за регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС.
По силата на чл.113, ал.9 от ЗДДС лицата, които не са регистрирани по ЗДДС не посочват данъка в издаваните от тях фактури.
Лицата, които са регистрирани по ЗДДС при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната вписват разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС като основание за неначисляване на ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За целите на чл.69, ал.1 от ЗДДС за облагаеми доставки на основание чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.