КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 10;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 2, ал. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11.
Относно: Дължими осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице за доходи от предоставени консултантски услуги
Във връзка с Ваше запитване, препратено ни за отговор от Дирекция „ОУИ”- гр. ………….., с вх. № ………………………. г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Самоосигуряващо се лице е едноличен собственик на ЕООД. Внася задължителни осигурителни вноски за себе си чрез същото дружество. През 2010 г. е получил доход от неперсонифицирано дружество /ДЗЗД/ с дейност „Счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации”, в което лицето е съдружник и представляващ. В годишната данъчна декларация за 2010 г. физическото лице е декларирало получения доход, като извършена счетоводна консултация при изготвяне на финансово-счетоводните отчети за 2010 г. с възнаграждение в размер на 6720 лв. по „Договор за консултантска услуга” с възложител ДЗЗД от 01.12.2010 г. със срок до 15.12.2010 г., като сумата е отразена в Приложение 3, таблица 7 – като извънтрудови правоотношения и в Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за м. декември 2010 г.
По отношение на задължителните осигурителни вноски е поставен въпроса относно характера на този доход – възнаграждение за работа без трудово правоотношение или възнаграждение за положен от лицето труд в качеството на самоосигуряващо се лице.
С оглед изложените обстоятелства и при действащите към момента разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, Ви предоставяме следния отговор:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване /ДОО/. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО дължат осигурителни вноски авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
В случай, че получават възнаграждения за положен личен труд в дружеството, както и други доходи от трудова дейност, подлежащи на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, определят окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ (основание чл. 4, ал. 10 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по свой избор, т.е. в качеството си на едноличен търговец или съдружник в търговско дружество.
От представената в запитването фактическа обстановка става ясно, че лицето е получило доход за извършване на консултантска услуга в неперсонифицираното дружество, в което е съдружник. В конкретния случай самоосигуряващото се лице, в качеството си на съдружник извършва дейност по договор за работа без трудово правоотношение в дружеството и е получило доход за положен личен труд в него. Предвид характера на извършваната от лицето дейност считаме, че при определяне на осигурителния доход, върху който се внасят задължителните осигурителни вноски, тези доходи следва да се третират като доходи от извършване на услуги с личен труд в дружеството. За целите на данъчното облагане тези доходи също се квалифицират като доходи за полагане на личен труд в дружествата, в които те са съдружници и се декларират в Приложение № 2 (доходи от трудови правоотношения) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по договора (чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ). Върху възнагражденията за работа без трудово правоотношение лицата са длъжни да внесат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО като ги включат в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
На основание изложеното, в конкретния случай считаме, че доходите от предоставени консултантски услуги са доходи от извършване на услуги с личен труд в дружеството.
Когато получават възнаграждение за работа без трудово правоотношение в дружества, в които са съдружници за дейността, за която са регистрирани, лицата декларират доходите от извършване на услуги с личен труд в тези дружества на ред 13, колона 5.2 на Таблици 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тези доходи се разпределят средномесечно за месеците, през които е упражнявана дейността.
Когато получават възнаграждение за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която са регистрирани, съдружниците декларират доходите от работата си по без трудово правоотношение съответно на ред 13, колона 5.5 на Таблици 1 и 2.