Дължимост на осигурителни вноски върху допълнителни възнаграждения, изплатени на служители

ДР на Постановление 133 на МС от 1993 год. § 3;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВДПОВ, чл. 40, ал. 1, т. 1.

Относно:Дължимост на осигурителни вноски върху допълнителни възнаграждения, изплатени на служители, които изпълняват служебната си работа по време на пътуване до друго населено място.

Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № …………… от …………….. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), изразявам следното становище:
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
На служители, които изпълняват служебните си ангажименти по време на пътуване до друго населено място, вместо дневни командировъчни пари се изплаща допълнително възнаграждение над двукратния размер, определен в § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление 133 на Министерски съвет от 1993 година.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.      Дължат ли се осигурителни вноски върху изплатените суми?
2.      Участват ли сумите при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя?
Въз основа на изложената в писмото фактическа обстановка,която не е изяснена напълно, както и общо формулираното запитване, изразяваме принципно становище.
В случай, че допълнителните възнаграждения, изплащани на служителите,  не представляват суми, които се изплащат по реда на § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г., следва да имате предвид:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски е определен в чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съгласно тази разпоредба осигурителния доход включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/- чл.6, ал.3 от КСО.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ). В чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход – включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
Видно от изложеното, всяко възнаграждение, получено в резултат от трудовата дейност, изплащано от осигурителя на осигуреното лице е елемент на осигурителния доход и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл. 127, ал. 1 от КСО/. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ в универсален пенсионен фонд е дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО.
Здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Доходът, върху който се внасят здравноосигурителните вноски за тези лица е дохода, върху който се дължат вноски за ДОО.
Вноските във фонд ”ГВРС” се дължат върху изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. С  чл. 16, ал. 1 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за   2011 г. и 2012 г., законодателят е освободил работодателите от задължение за внасяне на вноски за фонд „ГВРС“.
На основание гореизложеното в разглеждания случай, върху размера на изплатените допълнителни възнаграждения, при спазване разпоредбите на чл. 6,  ал. 2 и 3 от КСО, се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и вноски за фонд „ГВРС“ /с изключение на вноските за фонда за 2011 г. и 2012 г./.
В случай, че допълнителните възнаграждения, изплащани на служителите,  представляват суми, които се изплащат по реда на § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г., следва да имате предвид:
Съгласно § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет, на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по-малко от 0,0035 лв. на всеки пропътуван километър. Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба.
С Постановление № 32 от 16 февруари 2012 г.(Обн. ДВ, бр. 16 от 24 февруари 2012 г., в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, т. 2, буква „а”, която влиза в сила от 1 март 2012 г.) в сила от от 01.03.2012 г.  разпоредбата на    чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/НЕВДПОВ/ е изменена и допълнена, като размерът на дневните пари при командировка, върху които не се дължат и внасят осигурителни вноски е ограничен до двукратния им размер, определен в нормативен акт. Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г. и бр. 25 от 1999 г.) и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения.
С оглед гореизложеното, върху изплатените суми вместо командировъчни дневни пари на служители по реда на § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. над двукратния размер се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и вноски за фонд „ГВРС“ /с изключение на вноските за фонда за 2011 г. и 2012 г./.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях се определят съответно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по    ал. 2, т. 3. Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя включва всички възнаграждения/доходи, които са елемент на осигурителния доход, с изключение на сумите по чл. 2, ал. 4 от НЕВДПОВ.
На основание гореизложеното, изплатените суми над двукратния размер, вместо командировъчни дневни пари на служители по реда на § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

Оценете статията

Вашият коментар