Данъчно третиране на дейността на застрахователен агент съгласно разпоредбите на ЗДДС

3_3441/14.11.2012г.

ЗДДС, чл.47

ЗДДС, чл.73

ЗДДС, чл.96

Относно: Данъчно третиране на дейността на застрахователен агент съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Според изложеното в него ЕООД е с основен предмет на дейност – „Застрахователно посредничество”. Има сключен договор за застрахователно агентство със ЗД „АБС”АД, за дейността по който получава комисионна, като доставката на посредническата услуга счита за освободена на основание чл.47, т.2 от ЗДДС.

Дружеството има сключен и друг договор със ЗД „АБС”АД за изключително представителство за област…….. По повод изпълнение на този договор се извършва ликвидационна дейност на преписки по щети на обявени пред него застрахователни събития по застраховки на застрахователя, изплащане на обезщетения по щети в размери, предвидени от застрахователя, приемане, проверка и счетоводна обработка на сключените полици от други агенти на ЗД „АБС”АД и застрахователни брокери, извършващи дейност в региона, както и придвижване на полиците, документите и финансовите средства, свързани с тази дейност до застрахователя. По този договор възложителят ЗД „АБС”АД заплаща на изпълнителя ЕООД възнаграждение в размер, определен в анекс към договора. Дружеството няма друга дейност и приходите се формират само от изплатени суми от ЗД „АБС”АД по горепосочените два договора.

Във връзка с изложеното се поставят следните въпроси:

1. При достигане на оборот от 50 000.00лв. следва ли да се регистрира дружеството по ЗДДС?

2. В случай, че дружеството се регистрира по ЗДДС следва ли да се начислява ДДС на възнагражденията, получени по договора за изключително представителство със ЗД „АБС”АД или това е освободена доставка по чл.47, т.2 от ЗДДС?

3. В случай, че следва да се начислява ДДС за полученото възнаграждение по договора за изключително представителство, то дружеството има ли право на приспадане на частичен данъчен кредит?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.54 от 17.07.2012г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:

Съгласно общоприетото разбиране основното в застрахователната сделка е това, че застрахователят предприема, в замяна на предварително заплащане на премия, да предостави на застрахования, в  случай на материализиране на покрит риск, услуга, договорена при сключване на договора, т.е. застрахователната услуга е услугата, предоставена от застрахователя към застрахования при осъществяване на застрахователния риск. Необходимо е да се има предвид, че застрахователната сделка непременно включва съществуването на договорни отношения между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховката, т.е. застрахованата страна.

При определяне характера на извършваните от дружеството доставки, в резултат на изпълнението на договорите е необходимо да се отбележи, че съгласно последователната практика на Съда на ЕС, формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност, подлежат на стриктно тълкуване. Това е така, защото тези случаи са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на стоки или услуги, извършена възмездно от данъчно задължено лице, се облага с данък върху добавената стойност.

Съгласно относимата към случая разпоредба на чл.135, пар.1, б.”а” на Директива 2006/112/ЕО (Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388) застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти, са освободени доставки за целите на ДДС. Аналогична на посочената разпоредба е тази на  чл. 47, т.2 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ) от застрахователни брокери и застрахователни агенти. Признаването на качеството на застрахователен брокер или агент зависи от съдържанието на разглежданите дейности (виж т.32 на Решение по дело С-472/03 Arthur Andersen). Данъчното третиране на доставката следва характера на извършваната дейност и в частност, зависи от това дали осъществяваните дейности са дейности, характерни по естеството си за застрахователен брокер или агент (виж в този смисъл Решение по дело J.C.M. Beheer BV, т.17 и 18).

Относно данъчното третиране на дейността на дружеството следва да се има предвид  Решение  по дело С-472/03 на съда на ЕС, съгласно което ако дейността на едно лице се състои в това да се направи всичко необходимо за двете страни, за да влязат в договор, без същото да има интерес от условията на договора, т.е. дейност свързана с договарянето и в този смисъл характерна по естеството си за застрахователен брокер или агент, то ще са налице условията за освобождаване на доставката на основание чл.47 от ЗДДС. И обратното, както посочва Съдът в т.38 от Решение С-472/03, във връзка с т.40 от Решение по Дело C-235/00 CSC Financial Services, в случай че лицето само подпомага дейността без да има отношение по повод договарянето, то неговите услуги няма да попаднат в обхвата на освобождаването на чл.135, пар.1, буква „а” на Директива 2006/112/ЕО (съответстваща на чл.13, дял Б, буква „а” от Шеста директива), респективно на чл.47 от ЗДДС. В тази връзка за лицето ще е налице облагаема доставка на услуга на основание чл.12 от ЗДДС, която следва да се документира по реда на Глава единадесета от закона.

Съгласно чл. 164 от КЗ, застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка.

Дружеството е вписано в регистъра по чл.30, ал.1 от ЗКФН като застрахователен агент и предвид цитираната по-горе нормативна уредба осъществяваната от същото дейност по договора за застрахователно агентство следва да се третира като освободена доставка на основание чл.47, ал.2 от ЗДДС.

По отношение на осъществяваната от дружеството дейност във връзка с изпълнение на  втория договор, доколкото от изложеното в запитването става ясно, че същата не е по повод договаряне между застрахователя и застрахованото лице, а само подпомага дейността на застрахователя, предвид гореизложеното тази дейност не може да се определи като доставка на услуга по чл.47, ал.2 от ЗДДС. Същата представлява облагаема доставка по смисъла на чл.12 от закона, като приложимата ставка съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС е 20 на сто данък.

С разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се въвежда задължение за регистрация за целите на закона за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот за задължителна регистрация включва:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

Съгласно ал.3 от същия законов текст, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето.

При тълкуване на нормата по аргумент на по-силното основание следва, че при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация следва да се включат както доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС, представляващи основна дейност на лицето, така и тези, които без да са сами по себе си основна дейност, са свързани със същата.

В Закона за данък върху добавената стойност липсва легално определение на понятието „основна дейност“.

Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Във връзка с цитираните нормативни текстове, при тълкуването на понятието „основна дейност“ за целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, следва да се изхожда от утвърденото му правно значение и да се изясни смисълът, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на тълкувания акт.

Легална дефиниция на „основна икономическа дейност“ е дадена в т.3 от параграф 1 на ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно който критериите за определянето й са:

а)    най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността;

б) най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт насъответната дейност;

в)   най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността;

г)   най-голям брой заети в дейността.

Видно от изложеното, няма единен правно възприет подход за определяне на основната дейност, но се отдава приоритетно значение на критерия „най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността“, като същевременно правно релевантни са и други фактори.

За целите на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС при определяне на основната дейност на лицето следва да се имат предвид фактори като: нетният размер на приходите, относителният дял на използваните дълготрайни активи, делът на заетите лица в дейността. Като водещ критерий все пак би могъл да бъде определен размерът на приходите за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец. В случай обаче, че за лицето формирането на този преобладаващ процент от приходите има инцидентен, случаен, нерегулярен характер, основната дейност може да се определя съобразно останалите посочени по – горе критерии, преценени съвкупно, включително като се отчитат намеренията и бизнес-плановете на лицето.

Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че  в запитването като основна дейността на дружеството е определена тази като застрахователен агент, при определяне на облагаемия оборот за целите на чл.96 от ЗДДС следва да участват доставките, осъществени във връзка с изпълнението и на двата договора с ЗД „АБС” АД, по които същото е страна.

При достигане на оборот от дейностите по двата договора 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец дружеството подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС на основание  чл.96 от закона.

Общите условия, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит, са разписани в разпоредбите на чл. 68 – чл.72 от ЗДДС, като ограниченията са посочени в чл.70 от същия закон.

Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от закона когато стоки и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. Видно от текста на нормата, правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от предназначението на стоките/услугите, т.е. от значение е дали същите ще се използват за облагаеми или за освободени доставки.

Съгласно чл.73, ал.1 от закона регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит  по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит и оборота, отнасящ се за всички извършени от лицето доставки и дейности.

Предвид гореизложеното, за дружеството ще е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит за начисления данък за стоки и услуги, които използва за извършване на доставки в изпълнение на дейността по двата договора, по които същото е страна.

Оценете статията

Вашият коментар