Дейността на дружеството е продажба на софтуерен продукт на територията на САЩ. Не се извършват сделки на територията на страната и в други държави членки на ЕС.
Поставен е следният въпрос: При достигане на оборот от 50 000 лв. подлежи ли дружеството на регистрация по ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Доколкото не е пояснено, дали предмет на доставката е стока или услуга, както и какви лица са получатели – данъчно задължени или данъчно незадължени лица, следва да се съобразят и следните разпоредби на ЗДДС:
В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
В тази хипотеза – при доставка на стока, доколкото съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение е на територията на страната, ще се формира облагаем оборот и ще възникне задължение за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС при достигане на 50 000 лв.
Ако предмет на доставката е нестандартен софтуер, съгласно разпоредбите на чл.8 от ЗДДС е налице доставка на услуга.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получател по доставката е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в САЩ.
В тази хипотеза, за дружеството няма да възникне задължение за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, тъй като доставката е с място на изпълнение в трета държава.
Ако получател на доставката е данъчно незадължено лице, относима е разпоредбата на чл.21, ал.5, т.1 и т.2, буква „а“ от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия: получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и доставяните услуги са предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер.
И в тази хипотеза за дружеството не възниква задължение за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Запитване с вх.№ 96-00-83/ 16.03.2017 г.