ДДС, чл.21, ал.2
ДДС, чл.22, ал.3
В дирекция ,,Обжалване и изпълнение на управлението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
ЕТ е извършил през месец 12.2011 г. транспортна услуга /превоз на стоки от България за САЩ/. Получател на услугата е българско юридическо лице. Транспортът започва от място на територията на страната до място на територията на Гърция. Там завършва транспортната услуга (осъществена от едноличния търговец).
От Гърция стоките се транспортират с кораб до САЩ. За транспортната услуга на получателя, който е данъчно задължено лице е издадена фактура. Във фактурата е посочена нулева ставка на данъка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Правилно ли е приложен режимът за облагане с нулева ставка на данъка?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По поставения въпрос:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Основният принцип за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки с получател – данъчно задължено лице е регламентиран в чл.22, ал.3 от ЗДДС. На основание посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В допълнение разпоредбата на чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) предвижда, че при доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В чл.30 от ЗДДС са регламентирани случаите, при които за доставката на услуги по международен транспорт на стоки може да се приложи нулева ставка.
С нулева ставка на данъка се облага всяка услуга по транспорт на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната,
или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
В случая, доставката се осъществява между две български юридически лица. Транспортът се извършва от място на територията на страната до територията на друга държава членка.
На основание чл.22, ал.3 във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
По силата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС данъкът се начислява от доставчика на услугата.
Предвид гореизложеното, за посочения в запитването случай режимът на облагане на доставката по реда на чл.30 от ЗДДС е неприложим. Поради това, за извършената услуга доставчика ЕТ не е следвало да начислява нулева ставка на данъка. Доставката в случая е облагаема с данък в размер 20 на сто.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.