Действията на органите по приходите при декларирана вътреобщностната доставка /ВОД/, когато при осъществен данъчен контрол се установи, че стоките – предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ 1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827 Изх. № 20-00-53 Дата: 21.02.2011 год. ЗДДС, чл. 7; ППЗДДС, чл. 45. Относно: действията на органите по приходите при декларирана вътреобщностната доставка /ВОД/, когато при осъществен данъчен контрол се установи, че стоките – предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка В настоящото указание на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за националната агенция за приходите се дават насоки за действия на органите по приходите, когато при осъществяване на производства по повод извършени от задълженото лице ВОД се установи, че стоките – предмет на ВОД, не са транспортирани до друга държава членка. Следва обаче да се има предвид, че тези насоки не са изчерпателни и органите по приходите не следва да се ограничават единствено в установяване на описаните в настоящото становище факти и обстоятелства, а и да следят за проявлението на нови, необхванати до момента такива. Прилагането на нулева ставка за ВОД е допустимо само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на страната. Тежестта на доказване е за данъчно задълженото лице, тъй като ВОД представляват изключение от общото правило за облагане на всички доставки с място на изпълнение на територията на страната. С оглед мотивите на Решението на Съда на ЕО по дело С-409/04 („Телеос”) както и с оглед практиката на ВАС (Решение № 15983/22.12.2009 г.) органите по приходите освен доказателства за липса на превозване на стоката извън територията на страната във всички случаи следва да събират доказателства относно поведението на доставчика във връзка с претендираната ВОД. В този аспект от значителна важност е при упражняването на данъчния контрол органите по приходите да събират доказателства за факти и обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности или иначе казано не е положил грижата на добрия търговец, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама. Едно от кумулативните условия за прилагане на режима, установен за ВОД за дадена доставка на стоки, е че стоките трябва задължително да бъдат изпратени и транспортът на същите да започва от територия на страната и да завършва на територията на друга държава членка, независимо за чия сметка е осъществен транспортът. В тази връзка са възможни следните три варианта за осъществяване на транспорт на стоките при извършване на вътреобщностна доставка: транспортът е извършен от доставчика; транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице; транспортът е извършен от получателя. В зависимост извършването на транспорта са възможни следните хипотези във връзка с преценката относно добросъвестността на доставчика при недоказан ВОД: 1. Транспорт, извършен от доставчика Когато транспортът е извършен от доставчика и се установи, че стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, това ще бъде достатъчно основание да се откаже прилагането на нулева ставка за декларираната ВОД. Обстоятелството, че доставчикът е следвало да извърши транспорта показва ясно, че той е знаел, че не е налице ВОД, тъй като стоките не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната. 2. При транспорт, извършен от получателя или от трето лице В случаите, при които транспортът се извършва от получателя или от трето лице задължително следва да се съберат доказателства и да се предприемат процесуални действия с цел установяване на липсата/наличието на осъществен транспорт на стоките извън територията на страната. Ако органът по приходите установи, че стоките предмет на доставката не са напуснали или не биха могли да напуснат територията на страната, напр. транспортната фирма не разполага с ресурс за извършването на транспорта – няма служители или транспортни средства или те са недостатъчно или неподходящи за целта, въобще отрича да е извършвала такива превози или фирмата не съществува, то в тези случаи очевидно са налице неистински или с невярно съдържание документи, доколкото или транспортният документ, или писменото потвърждение от получателя или упълномощеното от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка няма да са издадени от посочените в тях лица или ще удостоверяват неистински обстоятелства. Възможно е да са налице и други обстоятелства, които внасят основателни съмнения в осъществяването на доставката във вида, който е твърдян от доставчика и съответно в документите относно транспортирането на стоките. Такива обстоятелства биха били неоткриването на получателя от страна на администрацията на съответната държава членка или същото е дружество без офис – „пощенска кутия“, или дейността му не съответства на характера на доставката или няма средства за осъществяване на такава доставка, налице е липса на складови помещения, персонал, техника за осъществяване на последващи доставки със стоките, по които той се явява получател, непредоставяне на документи от страна на получателя, отричане от негова страна, че е получавал стоки от доставчика, липса на насрещна престация за стоките и/или за транспортирането им, както и др. подобни. Следва да се има предвид, че извод, че доставката не следва да се третира като вътреобщностна, може да бъде направен само след комплексно изследване на всички относими към доставката обстоятелствата, като тяхното тълкуване трябва да бъде цялостно, във взаимна връзка и съвкупност. Както вече бе посочено, във всички случаи освен липсата на транспорт е необходимо събиране на допълнителни доказателства относно знанието или възможността за знание при полагане грижата на добрия търговец от страна на доставчика относно неизпълнението на условието за транспортиране на стоките като същностен белег на ВОД. Фактите и обстоятелствата, които биха могли да имат значение и при които би могло да се счита, че доставчикът не е положил дължимата от него грижа и не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама могат да бъдат различни според конкретния случай. Така например е необходимо да се изследва: осъществил ли е доставчикът проучване на получателя, неговата надеждност и платежоспособност и по какъв начин – като например проверки в публичните регистри, събиране на информация за доставчика, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и други – при сделки с висока стойност. Кои са сделките с високи стойности на престациите следва да се преценява въз основа на два критерия: обективно – надхвърлянето на определена стойност винаги квалифицира сделката като такава с висока стойност. Тази стойност обаче също не може да се определи отнапред, а се дефинира в зависимост от отрасъла и сферата на дейност на задълженото лице. Очевидно е например, че при търговия на плодове и зеленчуци или нефтопродукти от големи компании на едро, особено с акцизни стоки тези стойности ще се различават. Във всеки един конкретен случай това ще се преценява самостоятелно от органа по приходите. Възможно е също отделните сделки да не са с голям обем, но договорът да е с продължително действие и да предвижда извършването на много доставки, които сумарно да формират висока стойност. В този случай те следва да се разглеждат с оглед тяхната съвкупност и предвид очакванията на доставчика за множество сделки по сключения договор; субективно – тук определящ е обемът на дейността и осъществяваните от лицето доставки. Така дори и обективно сумите да не са големи, то е възможно за задълженото лице предвид на по-ниския обем на осъществяваните от него доставки, същите да се явят като значителни по стойност и следователно лицето да е следвало да предприеме мерки за установяване надеждността на получателя. налице ли е обичайната търговска кореспонденция между страните, удостоверяваща процеса на сключване на сделката; сключени ли са писмени договори между страните – особено, когато са налице продължителни правоотношения; налице ли са в договорите ясно дефиниране на правата и задълженията на страните и адекватен механизъм за обезщетяване и гарантиране на получателя от недостатъци на стоката, неспазване на сроковете за доставката и други нарушения на предвидените от договора права и задължения на страните; обстоятелства относно начина на плащане – получателят заплаща изцяло и преди осъществяването на доставката цената по сделката; не може категорично да се установи извършеното плащане или плащането постъпва от български банки, независимо, че получателят е чуждестранно лице и липсва разумно обяснение за това; предприел ли е доставчикът действия по събиране на своето вземане в случай, че не е налице плащане съгласно договореностите между страните; обстоятелства относно договорения транспорт – например транспортът следва да се осъществи от чуждестранна транспортна компания, която е непозната за доставчика, но същият не е предприел обичайните действия за проучване надеждността й; съответстват ли условията по сделките на нормалната икономическа логика. Налице е несъответствие например когато: получателят осъществява сделки с български доставчици за стоки, които традиционно се произвеждат в страната на получателя или е очевидно, че в страната на получателя същите могат да бъдат закупени на по-ниски цени; получателят закупува морално остарели, неизползваеми предвид съвременната икономическа или техническа обстановка стоки или такива стоки, които не се търгуват на пазара; получателят заплаща по-висока от пазарната цена. Доставчикът следва да е проучил каква е причината получателят да е готов да заплати по-висока цена; стоките са доставени на доставчика от лице, което посочва или осъществява контакта с бъдещия получател по ВОД; се установят други обстоятелства, които могат да определят доставката като попадаща в общоизвестното стопанско правило „твърде изгодно, за да е вярно”. налице ли е общодостъпна информация, включително сигнали от други лица и търговци, че дружествата получатели или техни представители или собственици са свързани с недобросъвестни действия, насочени към увреда на фискалните интереси на държавите членки. Такива данни например биха могли да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната приходна администрация на държавата-членка; дали собственици, управители или представители на получателя са български физически лица, особено когато лицата притежават или управляват български дружества, които имат дейност, сходна с дейността на доставчика и извършват сделки, съвпадащи с неговия предмет на дейност. Следва да се има предвид, че изброените по–горе факти и обстоятелства, свързани с полагането на грижата на добрия търговец от страна на доставчика по ВОД не са изчерпателни, а примерни. В зависимост от условията по конкретната сделка може да са налице и други обстоятелства, които да показват липсата на полагане на дължимата грижа. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Становища на НАП

Оценете статията

Вашият коментар