Доброволно погасено от ДЗЛ общинско публично вземане

ЗМДТ – чл.58, ал.1, т.4; ДОПК –ЧЛ.129
       Задължено лице, притежаващо валидно ТЕЛК решение, не е декларирало правото си на преференция и е заплащано задълженията си за данък ПС.

Поставяте следните въпроси:

Как следва да се постъпи с доброволно погасено от ДЗЛ общинско публично вземане, преференция по повод, на което не е била декларирана?
Следва ли да се възстановят доброволно платените задължения?

          По поставените от Вас въпроси има изразено становище от изпълнителния директор на НАП с изх.№24-31-36/26.05.10г., което може да бъде намерено на сайта на агенцията www.nap.bg, в системата „Въпроси и отговори“.
         Относно момента, от който следва да се ползва визираната в чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ преференция за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 % при данъка върху превозните средства в становището е посочено, че данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации, като при данъка върху превозните средства това задължение е установено в чл. 54, ал. 3 ЗМДТ.
        Данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията е без значение/. Облекчение за минало време може да се претендира за целия период
на намалената работоспособност, посочена в решението на ТЕЛК или НЕЛК.
         При данъка върху превозните средства освобождаване от данък по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ се ползва от месеца, следващ месеца на настъпване на промяната в обстоятелство /чл. 60, ал. 9 ЗМДТ/. Датата на промяна в обстоятелство в конкретния случай се посочва в декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежаван лек автомобил. В т. 6 от декларацията деклараторът следва да посочи наличие на основанието за освобождаване – номер и дата на издаване на валидно ТЕЛК решение и срок на инвалидността.

Относно възстановяването на недължимо внесените задължения за данък ПС следва да се има в предвид следното:
       Съгласно чл.129, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Разпоредбата ограничава във времето възможността за разглеждане на искането за прихващане или възстановяване. Същото  се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
       Надвнесеният данък върху превозните средства представлява вземане на лицето към общината, което безспорно е частноправно. Тъй като вземането на лицето е частноправно, за това вземане е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).
       Погасяването на частноправните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност. Следователно искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съгласно която разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Неупражняването на правото на вземане в законово определения срок има за последица погасяване на самото право.
       По силата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
 1084_15_OZ_2_05

Оценете статията

Вашият коментар