В запитването е посочено, че българско юридическо лице иска да сключи договор за заем с дружество от Русия.
Според чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото /СИДДО/ лихви, възникващи в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в другата държава. Въпреки това тези лихви могат да бъдат облагани с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят им е действителният ползвател на лихвите, така наложеният данък няма да надвиши 15 на сто от брутната сума на лихвите.
Данъчната ставка, която е определена с чл. 200 от Закона за корпоративното подоходно облагане е 10% върху брутната сума.
В Русия данъчната ставка е 3%. Руската компания иска да заплати данъка в Русия.
Зададен е следния въпрос:
Трябва ли да се доплащат в България останалите 7% ?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки се с относимата нормативна уредба и приемайки, че руското дружество няма място на стопанска дейност в България по смисъла на СИДДО, изразявам следното принципно становище:
Между правителството на Република България и правителството на Руската федерация е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, която е ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно събрание на 23.03.1994 г. /ДВ, бр. 29 от 1994 г. Издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г./
Съгласно чл. 11, ал. 2 от СИДДО с Руската федерация, България като държава на източника на дохода запазва правото си да облага доходите от лихви с данък при източника, като се ангажира данъкът да не надвишава 15% от брутната сума на дохода, но когато получателят им е действителният ползвател на лихвите. Тук е необходимо да се посочи, че спогодбите между държавите не създават нови данъчни задължения за лицата, а само разпределят правомощията по облагане между държавите. В случая разпоредбата относно облагането на доходите от лихви в СИДДО с Руската федерация предоставя право на България да приложи вътрешното си законодателство, като налага ограничение по отношение на данъчната ставка, която не следва да надвиша 15% от брутната сума на дохода.
Посоченото по-горе не е приложимо при условие, че действителният ползвател на лихвите като местно лице на Руската федерация извършва или е извършило стопанска дейност в България, от която произхождат лихвите, чрез намиращо се в България място на стопанска дейност и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с това място на стопанска дейност.
Съгласно чл. 200, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, данъчната ставка за дохода от лихви, реализирани от чуждестранно юридическо лице, което покрива критериите, подробно описани в разпоредбите, т.е. е действителен притежател на дохода и няма място на стопанска дейност в България, е в размер на 10% от брутната сума на дохода. Прилагането на тази данъчна ставка не е в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от СИДДО, а е в съответствие с предоставеното право за прилагане на вътрешното данъчно законодателство. Поради това, приложимата ставка е определената от закона в размер на 10% от брутната сума на дохода от лихви.
Процедурата за прилагане на спогодбите, която е регламентирана с разпоредбите на чл. 135-142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се прилага само когато чуждестранното лице може да претендира за данъчни облекчения, предвидени във влязла в сила СИДДО. При описаните обстоятелства, спогодбата не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното лице би могло да се възползва, поради което и не е необходимо, нито е допустимо, да се подава искане за прилагане на СИДДО по реда на ДОПК.
Българското юридическо лице, което е платец на дохода е длъжно да удържа и внася данък в размерите, предвидени в чл. 200 на основание чл. 195 от ЗКПО.
Съгласно чл. 201, ал. 1 от закона лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.
По искане на руското дружество за внесения по реда на ЗКПО данък върху доходите ще се издаде удостоверение по образец, което да му послужи пред данъчната администрация в Русия за прилагане на предвидения в спогодбата ред за освобождаване от двойно данъчно облагане. Удостоверението се издава от ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.
Запитване с вх. № ……. от 08.11.2016 г.