Документиране на предоставяне сим-карти от мобилния оператор / Retention bonus

Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството предоставя сим-карти от мобилния оператор „………….“ ЕАД само и единствено на физически лица. Съгласно сключен договор с „………….“ ЕАД и заявление за смяна на собственост, същият предоставя бюджет, който се превежда като отстъпки от месечните фактури за ползвани услуги. На база този бюджет, дружеството издава фактури към оператора за ползване на тези отстъпки с основание „retention bonus“. Всеки месец мобилният оператор издава фактура за дължимата сума за ползваните мобилни услуги от физическите лица, на които са раздадени сим-картите, но получател по фактурата е дружеството. На база двете взаимни вземания и  задължения се прави Споразумение за прихващане до размера на по-малкото. Т.е. „……………..“ ЕАД  не превежда сумите по издадените към нето фактури. В месеца, когато са издадени фактурите към него, той изисква по-малка сума за плащане по фактурата, издадена към дружеството. Дружеството начислява ДДС по издадените фактури към оператора и го внася в бюджета до 14-то число на месеца, следващ този на издаване на фактурата. До сега не е ползван данъчен кредит по фактурата, която „………“ ЕАД  издава към дружеството за ползваните мобилни услуги.

Дружеството е посочило какви счетоводни статии прави при отчитането на доставките.

Поставени са следните въпроси:

Правилно ли е, че не се ползва данъчен кредит по фактурите, които „………“ ЕАД издава на дружеството? Правилно ли е, че не се включват фактурите, издадени от оператора в дневника за покупки по ЗДДС?
Правилни ли са счетоводните операции?
Правилно ли е, че се начислява ДДС по издаваните от дружеството фактури към оператора?
Издадените фактури са на стойност под 10 000 лв. всяка, като се прави споразумение с оператора за всяка издадена фактура. В нарушение ли е дружеството, че сумата по фактурите се получават в брой, ако в даден месец има издадени например 2 фактури / всяка под 10 000 лв./!
Следва ли дружеството да закупи касов апарат, на който да маркира сумата на издадените от дружеството фактури към „………“ ЕАД, която се получава в брой от абонатите, на база споразумението с оператора за прихващане?

Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, както и липсата на рамковия договор между двете лица, изразявам следното принципно становище:

По първи въпрос:
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Видно от горния текст, правото на данъчен кредит е в пряка връзка с извършване на облагаеми доставки и регистрираното по ЗДДС лице упражнява това право ако желае.

Следва да се има предвид, че всяко регистрирано по ЗДДС лице следва да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки. Това е регламентирано в чл.124, ал.4 от ЗДДС. Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

По втори въпрос:

В тази част, въпросът е изпратен за отговор в Дирекция „Данъчна политика“ при Министерство на финансите.

По трети въпрос:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Посочили сте, че съгласно сключен договор с „………“ ЕАД и заявление за смяна на собственост, същият предоставя бюджет, който се превежда като отстъпки от месечните фактури за ползвани услуги. На база този бюджет, дружеството издава фактури към оператора за ползване на тези отстъпки с основание „retention bonus“. От така посоченото, няма данни Вашето дружество да е доставчик и съответно за него да е налице задължение за издаване на фактура. Такава ще се издаде, ако дружеството извършва услуга или продава стока.

По четвърти въпрос:
В тази част, въпросът е изпратен за отговор в Дирекция „ДОМ“ при ЦУ на НАП.
            По пети въпрос:

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Както е посочено в запитването, „      ” ЕООД е  с предмет на дейност- предоставяне на сим-карти на мобилния оператор „………“ ЕАД само и единствено на физически лица.

Независимо от приложените към запитването документи и доколкото не са изяснени взаимоотношенията между страните, изразявам принципно становище относно ползването на фискално устройство:

В разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. е определен редът за документиране на продажбите на стоки и услуги в случаите, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице.

В случай, че дружеството Ви работи по този начин, разпоредбата на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира два варианта за регистриране на продажбите:

Чрез фискално устройство на доверителя /„………“ ЕАД /.

В този случай сметките, събирани от клиентите за ползването на съответните сим-карти, следва да се регистрират по общия ред – чрез издаване на фискална касова бележка за постъпващите от клиентите суми от фискалното устройство на доверителя.

Чрез фискално устройство, собственост на довереника /„ ” ЕООД /.

В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, фискалното устройство следва да се програмира така, че сумите да се отчитат като продажби в отделен департамент, който департамент е с името на „………“ ЕАД. В дневния финансов отчет на „        ” ЕООД ще се отпечатва и оборотът на доверителя – „………“ ЕАД и в книгата за дневни финансови отчети на страницата за последния ден от месеца, следва да се сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца на доверителя, като продажбите се вписват на един ред /чл. 29, ал. 5 от Наредбата/.

Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка, е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред. В този смисъл, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските операции, в тежест на дружеството ще остава доказването на регистрирания чрез ФУ оборот и този, отразен в счетоводството на същото, чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените обстоятелства.

Ако извършвате дейност от свое име и за чужда сметка, същата не попада в приложното поле на чл.29 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, като в този случай следва да регистрирате и отчитате получените плащания в брой чрез регистрирано фискално устройство съобразно общите разпоредби на Наредба № Н -18/2006 г.
вх. № 96-00-188/ 29.06.2017 г.

Оценете статията

Вашият коментар