ЗДДС чл.118, ал.1; ЗДДС чл.17, ал.1
„ХХХ“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице. Основно дружеството се занимава с търговия на дребно с риба и други морски храни. Възнамерявате да купувате риба от България и да я продавате на пазар в Румъния на физически лица. Рибата ще се транспортира в хладилен камион, собственост на дружеството и ще се продава директно от камиона, поради което считате, че няма да имате обект на територията на Румъния. За закупената риба дружеството ще притежава фактура и документ за произход на стоката.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
Как следва да се отчитат продажбите? Следва ли дружеството да има ЕКАФП?
За дружеството следва ли регистрация по ЗДДС по реда на специалните режими за регистрации по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
На основание чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за отчитането на продажбите е регламентиран с Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства ( обн. ДВ бр.106/2006г.).
Търговски обект по смисъла на Наредбата и §1, т.41 от ЗДДС е и всяко място, помещение, съоръжение или превозно средство, от което се извършват продажби.
Както ЗДДС, така и Наредба Н-18/13.12.2006г. имат териториален обхват и се прилагат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставките със стоки се определя по реда на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали стоката се превозва или не.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка със стока, която не се изпраща/превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка със стока, която се изпраща/превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който започва превозът ? към получателя.
Според Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от съществено значение за определяне на момента на прехвърляне на собствеността е вида на стоката- дали същата е родово определена или конкретно определена вещ.
Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени – чл.24, ал.2 от ЗЗД.
В запитването уточнявате, че ще продавате стоката на пазар в Румъния, от което следва, че мястото на доставката ще се определи по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС и ще е на територията на Румъния.
За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се прилага ЗДДС, а съответното данъчно законодателство по местоизпълнението им.
Тези доставки не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по реда на ЗДДС.
За тези доставки не възниква задължение за издаване на фискален бон, предвид териториалния обхват на Наребда Н-18/13.12.2006г
Тъй като ще извършвате доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да се запознаете със съответното данъчно законодателство.
1113_15_OZ_2_03